Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Филипина Филипова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)». Краткое содержание книги:
— Някога да си имал жена на име Пег — изкрещя тя, — която да е заминала преди десет дни на учителска конференция в Хартфорд? Защо не се обади никакъв?
— Обадих се, но те нямаше в стаята. Оставих си и името. О, така ми се иска да си у дома…
— Мили Боже — изпъшка бавно тя. — В момента, в който напусна града, веднага се забъркваш в някоя каша. А сега мама трябва да долети обратно, така ли?
— Да. Не. Ами обикновените неразбории в студиото…
— Май не си много сигурен?
— О, Господи…
— Няма отърване нито от Него, нито от мен. Добре ли се храниш? Пусни монета в някоя от онези автоматични теглилки и ми прати листчето с резултата. Ей, говоря ти сериозно. Да се върна ли вкъщи? За утре?
— Обичам те, Пег — казах аз. — Ела, когато ти позволяват плановете ти.
— Ами ако си дойда и не те намеря вкъщи? Още ли тече празникът на Вси светии?
Типичната женска интуиция!
— Отложиха го с една седмица.
— Слушай, не ми харесва гласа ти. Пази се от гробището.
— Но откъде ти дойде на акъла?!
Сърцето ми подскочи.
— Занесе ли цветя на гроба на родителите си?
— Забравих.
— Как можа!
— Е, така или иначе, те са на по-добро място.
— По-добро в сравнение с какво?
— С всичко. Те просто са там.
— Едно цвете и за мен. Обичам те. Дочуване!
И тихо изтича обратно по линията.
В пет сутринта — нямаше и следа от слънце, а огромният облак над къщата не беше помръднал — запремигах към тавана, станах и пипнешком, без очила, стигнах до пишещата машина.
Седнах в сумрака и написах:
Но бил ли е наистина някъде другаде?
Не се ли бе движил винаги на една крачка пред мен, примамвайки ме с шепота си?
Написах:
Какво е онова толкова красиво нещо у истинския Звяр? Защо момчетата и мъжете се поддават на очарованието му?
Как запазваме у себе си за цял живот жаждата за Създания, Гротески, Чудовища и Аномалии?
И ето ни сега в плен на безумното желание да намерим и уловим най-ужасното лице на света.
Поех дълбоко въздух и набрах номера на Рой. Гласът му бе глух и далечен.
— Всичко е наред Рой. Всичко, което поискаш. Няма проблеми — изкрещях аз и затворих.
На сутринта отидох до Сцена 13 и намерих табелката, поставена от Рой Холдстром:
Долепих ухо до вратата на Сцена 13 и си го представих как си играе с глината сред просторната смълчана тъмнина като непохватен паяк, хванат в капана на собствената си любов и нейните плодове.
— Давай, Рой — прошепнах аз. — Хайде, Звяр.
И докато чаках, се разходих из градовете на света.
18
Разхождах се и си мислех: Рой изражда Звяр, от който се страхувам. Как да се отърва от страховете си и да приема лудостта на Рой? Как да ги превърна в сценарий? Кое да е мястото на действието? Кой град, коя столица, кое кътче на света?
Господи, сега знам защо толкова малко от тайнствените истории се развиват в Америка. Виж, Англия с нейните мъгли, тресавища, старинни къщи, лондонски призраци и Джак Изкормвача… Това да!
Но Америка? Тя няма истински истории с привидения и потайности. Ню Орлиънс си го бива донякъде — има достатъчно мъгли, дъждове и имения, от които да те побият тръпки, докато светците маршируват, както се пее в песента. В Сан Франциско пък постоянно звучат сирените за мъгливо време.
Може би Лос Анджелис. Страната на Чандлър и Каин. Но…
В Америка имаше само едно място, където да скриеш убиец или да си загубиш живота.
Максимус Филмс!
Изсмях се, завих по алеята и тръгнах зад площадките, като започнах да си водя бележки.
Тук се криеха Англия, далечният Уелс, мавърска Испания, дъждовна Ирландия, останките от старите замъци, гробниците за тъмни филми, чиито призраци се понасяха с писък към прожекционните зали след като настъпи полунощ и прехапваха устни, щом се появяха нощните пазачи с надгробни химни на уста.
Така ще бъде и довечера. Привиденията ще ударят часовниците и гробищната мъгла ще премине през стената чрез градинските пръскачки и ще поръси със студени капки още топлите гробове. Тук човек можеше да прекоси Лондон всяка нощ, за да се срещне с Фантома стрелочник, чийто фенер подпалил локомотива, който изпищял и връхлетял Сцена 12, и тук се разтопил в страниците на един стар, октомврийски брой от „Сребърен екран“.
И тъй, вървях си из алеите и чаках залеза на слънцето, както и момента, в който Рой ще се появи с окървавени от глината ръце и ще оповести раждането!
В четири часа чух в далечината да изгърмява пушка.