Принцесата на татко
- Автор: Каменска-Донкова Румяна
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцесата на татко». Краткое содержание книги:
Накрая, с много перипетии, нещата се пооправиха. Първо ме назначиха като технически ревизор, длъжност, измислена за мен, а по-късно станах коректор и работих на това място до 2008 г. Мечтата за литературни занимания напълно ме напусна. Винаги съм искала да стана редактор, но по онова време нямаше компютри и трябваше да се доверявам за всичко на някой сътрудник (ако въобще имам такъв). Можех да редактирам текстовете с негова помощ, но за правописа на оригинала щях да разчитам само на него, защото по никакъв начин не можех да чета текста. Скоро с нас се случиха други не по-малко вълнуващи събития и мъката по неизпълненото призвание бе заглушена в зародиш.
Глава 7
Лъкатушният път към истината
Вятърът на промените задуха, когато още бяхме почти новобрачни. След потресението на 10 ноември 1989 г. с цялата си душа се отдадохме на новото време. В печатницата се разделихме на зала „Изток“ и зала „Запад“ и непрекъснато спорехме разпалено за политика, както и всички останали граждани на социалистическия свят. Ние с Венци бяхме запалени седесари. Не ходехме по митинги, но слушахме Парламента (пък и как иначе, досега не бяхме чули да се говори в него, освен ако някой чете доклад). Ако трябваше, щяхме да се запишем за членове на СДС и с желание да си плащаме членски внос. Членувахме в „Подкрепа“ и ходехме в централата да си плащаме членския внос, защото на работното ни място нямаше нейна профорганизация. Старите хора ни казваха, че за слепите ще стане по-лошо, ако нещата се променят, но изобщо не им вярвахме. Как ще се върнем толкова години назад? Казваха, че яденето ще е с купони, а слепите ще просят по улиците. Ние им отговаряхме, че ще има всичко в магазините, ще бъдем свободни да излизаме в чужбина и още каквото се сетим. Да, купоните минаха и се забравиха, но за съжаление всички други неща, за които говорехме ние и те, се сбъднаха едновременно и сигурно малцина слепи и инвалиди се радват на демокрацията както в онези дни. Но тогава всичко беше приповдигнато, надеждата ни даваше крила, хората ни изглеждаха по-добри, а може и да са били, имахме си работа, масово правехме стачки и гонехме от предприятията директорите, които често бяха прекарали на този пост почти целия си трудов стаж, чувствахме се строители на новия живот.
На този фон с нас се случиха особено странни събития. Откакто е ослепял, Венци все търсеше начини да си възвърне зрението. С много перипетии отиде в Москва, където му направиха операция, после ходи в Холандия и Франция, но там казаха, че нищо повече не може да се направи. Венци има сестра, разведена с три деца. Най-голямата ми племенничка, Янка, тогава беше в пети клас. Често сънуваше, че ако даде на вуйчо си еди-коя си тревичка или направи нещо друго, той ще прогледне.
Точно когато полтъргайстите върлуваха навсякъде из страната (по-старите си спомнят за Кики в Пловдив, Теодора от Дибич и други случаи, когато хора имаха работа с полтъргайст). С нас се случи нещо подобно, а може би и доста по-странно. Янка започна да чува гласове и да вижда Бога и светиите, както ги рисуват по иконите. Те й казваха различни неща, даваха й заповеди. Казаха, че трябва да дойде у нас за една седмица, защото вкъщи има нечисти сили и трябва да ги изгони. Учудени от необичайните събития, ние се съгласихме. Аз си взех отпуск и останах с нея у дома. Седем вечери подред кадихме с тамян из къщи и Янка чуваше рева на дявола, който уж си е отишъл. По-късно разбрахме, че той изобщо не се бои от тамян, просто създава такова впечатление, за да си мислим, че тамянът го прогонва и спокойно да си върши работата. Неизвестните ни накараха да отидем в църковен магазин, да купим всички икони на светци, каквито имаше там и да ги поставим на стената. После Янка ги виждаше да се движат и да си говорят. Освен светци вкъщи имахме и извънземни. Тя виждаше някой, подобен на Алф, да лети и да се разхожда из апартамента. Имаше и икона на Исус Христос. Попитах го защо не направи чудо, за да прогледнем, но той отговори, че ако направи чудо, и тримата ще умрем. Янка започна да се изпълва със сила и той каза, че тя ще излекува Венци от диабета и слепотата.