Завръщането на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на Интрудър». Краткое содержание книги:
— Чужденци на чужда земя — промърмори Джейк, като имаше предвид себе си и Маккой.
— Нещо такова — съгласи се Риъл.
Той свали летателните си обувки и грижливо ги постави на пода.
— Това плаване ще бъде истинско приключение — кисело добави ръководителят-кацане.
— Аха.
— След около час ще има събиране на всички офицери в стаята за инструктаж. Аз ще подремна малко. Събуди ме, моля те.
— Добре.
Маккой се обърна и след малко задиша дълбоко.
Джейк изгаси лампата над главата си и остави да свети само настолната лампа — малка десетватова „светулка“. Той наклони стола си назад, към металното шкафче за обувки на Маккой и вдигна краката си на масата.
Джейк изсумтя при мисълта за Ле Бо, но мислите му скоро се насочиха към Кали. Лекото люлеене на кораба му действаше успокояващо. След няколко секунди главата му се килна напред и той потъна в сън.
Шкипер на ескадрилата беше подполковник Ричард Халдейн. Той беше нисък напет мъж с изпъкнали гърди и късо подстригана черна коса, която бе започнала да побелява. В тази затворена общност на кадрови военнослужещи неговото поведение и обноски внушаваха респект. След събирането, на което в претъпканата с непознати лица задушна стая се обсъждаха досадни административни въпроси, подполковникът отведе Джейк настрана и го помоли да седне на стола до него.
Халдейн държеше в скута си досието на Джейк.
— Снощи нямахме възможност да поговорим, господин Графтън, но добре дошъл на борда. Радваме се, че имаме човек с вашия опит.
— Благодаря, сър.
— Ще ви зачислим в Оперативния отдел. Мисля, че там вашият опит ще ни бъде от най-голяма полза.
— Слушам, сър.
— Искам, докато плаваме към Хаваите, да съставите цикъл от лекции от Инструкцията за полети.
Инструкцията беше библия за всеки пилот на самолетоносач. В нея бе регламентирано всичко, до най-незначителния детайл, от експлоатацията на палубната авиация.
— Ние провеждахме такива лекции няколко пъти, докато подготвим това плаване — продължаваше подполковник Халдейн, — но аз бих искал отново да разгледате с нас тази книга в детайли. Искам да споделите с нас всичко, което знаете за полетите на А-6 от самолетоносач. Мислите ли, че ще можете да се справите?
— Да, сър.
Ричард Халдейн едва забележимо кимна. Дори когато седеше, той излъчваше властност. Джейк леко се изправи на стола си.
— От досието ви разбирам, че имате богат боен опит — бомбардиране на наземни цели, но такъв опит притежават повечето офицери в тази стая. — Единични задачи денем и нощем, известно количество атаки в състава на група и авиоотряд, както и много полети на танкер.
— За съжаление нашият боен опит няма да ни помогне много, ако започнем война с руснаците, които са най-вероятният ни противник.
Тази забележка изненада Джейк. Той се опита да запази лицето си безизразно. Халдейн продължи:
— В една война с руснаците ние вероятно ще участваме в морски операции — нашите кораби срещу техните. Мистър Графтън, как бихте атакували съветска ракетна фрегата?
Джейк отвори уста, след това я затвори. Почеса се по главата, накрая каза:
— Не знам, сър.
Истината беше, че той нито веднъж досега не беше се замислял за това. Докато Джейк се подготвяше за летец, докато се обучаваше на А-6, както и през трите години, които прекара в ескадрила на ВМС, войната във Виетнам беше в разгара си. Всички цели бяха на сушата.
— Имате ли някакви идеи?
Джейк прехапа устни. Той беше офицер от Флота и сега му задаваха въпрос относно морски въздушни операции, за които той наистина трябваше нещо да знае. Но не знаеше. И реши да си признае.
— Сър, мисля, че отговорът на този въпрос изисква внимателен анализ на възможностите на зенитната артилерия и ракети на руската фрегата, а да си призная честно, никога не съм правил това, нито съм виждал резултатите от подобно изследване. Предполагам, че момчетата от Спецотдела държат тази информация под ключ.
— Какво е въоръжението на съветската фрегата?
Джейк се смути.
— Не знам, подполковник.
Халдейн кимна веднъж — бавно, и погледна настрани.
— Бих желал да проучите този въпрос, господин Графтън. Когато решите, че сте намерили отговора, обадете ми се.
— Слушам, сър.
— Това е всичко. Успешна нощ.
— Благодаря, сър.
Джейк стана и се отдалечи покрусен. Да, по дяволите, всичко, което бе атакувал по време на бойната си кариера, беше в калта на Виетнам. Разбира се, трябваше да знае нещо за корабите, обаче...
Какво ли си мислеше Халдейн: офицер от Флота — и да не знае нищичко за атака на надводни цели!