Завръщането на Интрудър

Мечтите му бяха прекъснати от гласа на Флап Ле Бо по СПУ-то.

— Нали няма да измислиш някоя хитрина тая нощ? Вътрешното ми състояние не е толкова стабилно, когато трябва да летя в такъв мрак.

— Да не искаш да летиш с Мохамед Али? Какво ще кажеш да привършваш монолога? Когато ми се гледа комедия, си пускам телевизора.

— Искаш пълна тишина, за да упражняваш летателните си умения? Имаш я. Само гледай да летиш като ангел към рая.

— Ти сменяш радиочестотите, аз говоря, съгласен?

— Добре.

— Карта преди излитане — каза Джейк и Флап започна да чете отделните пунктове.

Джейк проверяваше всяко нещо и даваше съответния отговор.

Не след дълго те се движеха към катапулта. Пилотът механично се наведе напред и силно дръпна авиохоризонта — дисплея в центъра на приборното табло, който служеше като основен ориентир за положението им в пространството. Беше здраво закрепен, точно както трябваше да бъде.

— Освети запасния жироскоп, ако обичаш, — каза Джейк на Флап, който вече се беше приготвил. Ако и двата генератора откажеха, малкият жироскоп щеше да продължи още около трийсет секунди да дава вярна информация за положението в пространството — време, достатъчно за Джейк да задейства турбината, задвижвана от въздушния поток, която въртеше аварийния генератор.

Разбира се, рядко се случваше да откажат и двата генератора и когато това станеше при видим хоризонт, не представляваше проблем. Но в непрогледна нощ... а в открито море всички нощи бяха такива. Джейк Графтън добре знаеше, че аварията е дяволска работа — винаги се появява в най-неподходящия момент, когато човек най-малко я очаква и трудно може да се справи с нея. И никога не идва сама.

А-7, който стоеше на катапулта пред Джейк, имаше проблем със стойката на носовия колесник. Край носа се водеше малко съвещание, но като че ли нищо не можеха да направят.

Джейк отново погледна небето. Бързо потъмняваше.

Той механично си припомни какво трябва да направи, ако катапултирането се окаже неуспешно — в случай, че катапултът не придаде на самолета достатъчна скорост за излитане. След това се прехвърли на двигателите. Докосна с пръст бутона за аварийно изхвърляне на подвесните резервоари, прокара ръка по РУД-овете и се протегна към ръчката за турбината. Всяко движение трябваше да бъде бързо и сигурно — нямаше място за несръчност, за мислене какво точно трябва да се направи. Трябваше да действа инстинктивно и безпогрешно.

Отпред още се занимаваха с А-7. Хайде, момчета!

Чувстваше, че плановете му се осуетяват. Полагаше му се този „розов полет“. И ако момчетата не спазят графика, щеше от първия път да е като с вързани очи в бункер за въглища.

— Става доста тъмно — за негово огромно неудоволствие отбеляза Флап.

Пилотът хвърли поглед към събралите се под носа на Корсеъра хора и нетърпеливо се намести на седалката си.

— И все пак защо остана във Флота?

Ама че дрънкало е този Ле Бо!

— Щото ям лайната с лъжица — сепнато отговори Графтън.

— Да, виждам, че ти харесва. Колкото до мен, аз съм прекалено тъп, за да направя кариера навън. Или Морската пехота, или нищо. Обаче ти изглеждаш по-умен от мен, та затова те питам.