Господарката на езерото (том 1)

Втората жена, онази с воала, се наведе към принцесата и бързо прошепна нещо. Ана Хенриета погледна към вещера, усмихна се и прекара език по устните си.

— Нашата воля е — повиши тя глас — заедно с виконт Юлиан при Бъчвата да ни служи и господин Гералт от Ривия.

Сред групата придворни и рицари се разнесе шумолене като на разлюлени от вятъра борови клони. Принцеса Анариета за пореден път стрелна вещера с поглед и излезе от залата, заедно с приятелката си и кортежа от пажове.

— Гръм и мълния! — прошепна Шахматния рицар. — Гледай ти! Голяма чест ви оказаха, господин вещерю.

— Не разбрах съвсем за какво става въпрос — призна си Гералт. — По какъв начин ще трябва да служа на Нейно Величество?

— Нейна милост — поправи го, приближавайки се, пълен тип с външността на сладкар. — Простете, че се намесвам, господа, но при дадените обстоятелства съм принуден да го направя. Ние тук, в Тусент, строго спазваме традицията и протокола. Аз съм Себастиан льо Гоф, шамбелан и церемониалмайстор на княжеския двор.

— Приятно ми е.

— Официалното и протоколно обръщение към госпожа Ана Хенриета — шамбеланът и церемониалмайсторът не само че изглеждаше като сладкар, но и миришеше на глазура — е „Ваша Светлост“. Неофициалното — „Ваша Милост“. Фамилиарно, извън двореца — „Госпожо принцесо“.

— Благодаря, ще запомня. А другата жена? Как трябва да се обръщам към нея?

— Официалното обръщение е „уважаема“ — каза сериозно шамбеланът. — Но е напълно допустимо и „госпожо“. Това е роднина на принцесата, казва се Фрингила Виго. Съгласно волята на Нейна милост, ще служите при Бъчвата именно на нея, на госпожа Фрингила.

— А в какво се изразява тази служба?

— Нищо сложно. Сега ще ви обясня. Разбирате ли, ние вече много години използваме механични преси, но традицията…