Господарката на езерото (том 1)
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-465-9
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарката на езерото (том 1)». Краткое содержание книги:
— Ах, ах — повтори тя. — Значи друидките не са знаели нищо за Цири? Не са били в състояние да ви помогнат? Излиза, че всичките ви усилия са отишли на вятъра и напразно сте били целия този път?
— Е, едва ли е било напразно — отговори с убеденост вещерът. — Признавам си, че разчитах да получа от друидите някакви конкретни сведения или указания, които да изяснят логично поне защо Цири е обект на толкова яростно преследване. Но друидките не можаха или не пожелаха да ми помогнат. Така че в този смисъл наистина нищо не постигнах. Обаче…
Той премина в шепот. Не за по-голям драматизъм. Не беше сигурен доколко трябва да бъде откровен пред цялата тази аудитория.
— Знам, че Цири е жива — изрече той сухо най-накрая. — Най-вероятно е била ранена. И все още е в опасност. Но е жива.
Ана Хенриета въздъхна, отново използва кърпичката и стисна ръката на Лютичето.
— Обещавам ви нашата помощ и подкрепа — каза тя. — Гостувайте ни в Тусент, колкото пожелаете. Трябва да знаете, че ние сме били в Цинтра, познавали сме Павета и сме били в приятелски отношения с нея, познавали сме и сме обичали малката Цири. С цялото ни сърце сме с вас, господин Гералт. Ако има нужда, нашите учени и астролози ще ви съдействат. Вратите на нашите библиотеки и читалища са отворени за вас. Дълбоко вярваме, че трябва да намерите някаква следа, указание или улика, които да ви покажат правилния път. Не действайте припряно. Няма нужда да бързате. Можете да останете тук колкото искате, вие сте ни скъп гост.
— Благодаря ви за добротата и снизхождението, Ваша милост — наведе глава Гералт. — Но все пак ще тръгнем на път веднага, след като си отпочинем. Цири все още е в опасност. А и ние — ако се задържим твърде дълго на едно място, опасността не само ще нарасне, но ще започне да застрашава и доброжелателните към нас хора. И всички около нас. А ние не искаме да допуснем това за нищо на света.
Принцесата помълча известно време, галейки ръката на Лютичето с ритмични движения, като котка.
— Думите ви са благородни и честни — каза тя най-накрая. — Но няма от какво да се боите. Нашите рицари така са разгромили преследващите ви бандити, че нито един от свидетелите на поражението не се е измъкнал жив — виконт Юлиан ни разказа това. Всеки, който се опита да ви безпокои, го очаква същата участ. Вие сте под наша защита и опека.
— Оценявам това. — Гералт отново се поклони, ругаейки наум болното си коляно и не само него. — И все пак не мога да премълча онова, което виконт Лютичето е забравил да ви разкаже, ваша милост. Разбойниците, които ме преследваха до Белхавен, и които доблестните ви рицари разгромиха в Каед Мирквид, наистина бяха абсолютни бандити, но носеха нилфгардските цветове.
— И какво от това?
„Такова — беше му на върха на езика да отговори, — че ако нилфгардците са превзели Аедирн за двайсет дни, то за твоето княжество ще са им достатъчни двайсет минути.“
— Води се война — каза той вместо това. — Това, което се случи в Белхавен и Каед Мирквид, може да се смята за диверсия в тила. Такива неща обикновено предизвикват репресии. Във военни времена…
— Войната със сигурност вече е свършила — прекъсна го принцесата, вирвайки острото си носле. — Писахме по този въпрос на нашия братовчед, Емхир вар Емрейс. Изпратихме му меморандум, в който настояхме незабавно да се сложи край на безсмисленото кръвопролитие. Със сигурност войната вече е свършила и е сключен мир.
— Не е толкова сигурно — отвърна студено Гералт. — Отвъд Яруга бушуват огън и меч, лее се кръв. Няма никакви признаци, че войната е към края си. Бих казал, че е точно обратното.
Моментално съжали за казаното.
— Как така? — Нослето на принцесата сякаш стана още по-остро, а в гласа й прозвуча противна, пискливо-скърцаща нота. — Правилно ли чувам? Войната продължава? Защо не сме информирани за това? Господин министър Трембли?
— Ваша милост, аз… — замънка, коленичейки, един от носителите на златните ланци. — Не исках… да ви безпокоя… да ви тревожа… Ваша милост…
— Стража! — извика нейна милост. — Затворете го в кулата! Вие сте в немилост, господин Трембли! В немилост! Господин шамбелан! Господин секретар!
— На вашите заповеди, Ваша светлост…
— Нека канцеларията ни веднага се обърне с остра нота към нашия братовчед, императора на Нилфгард. Настояваме незабавно, абсолютно незабавно да престане да воюва и да сключи мир. Защото войната и несъгласието са лоши неща! Несъгласието руши, а съгласието гради!
— Ваша милост — измънка шамбеланът сладкар, бял като пудра захар, — абсолютно сте права!
— Какво правите още тук? Дадохме заповедите си! Действайте, по най-бързия начин!