Господарката на езерото (том 1)
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-465-9
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарката на езерото (том 1)». Краткое содержание книги:
— Добър избор — кимна кръчмарят. — На вашите услуги, господа.
Венец от имел, неловко хвърлен зад гърба от девойка от съседната маса, падна току до коляното на Гералт. Компанията на девойката избухна в смях. Девойката очарователно се изчерви.
— Да ги нямаме такива! — Рицарят взе венеца и го хвърли встрани. — Това няма да бъде поредното ви завоевание. Той вече е зает, драга госпожице. Вече е в плен на едни зелени очи…
— Млъкни, Рейнар…
Кръчмарят донесе поръчката.
Те ядяха, пиеха и мълчаха, слушайки как се веселят хората.
— Юле — каза Гералт, оставяйки чашата. — Midinvaerne. Зимното слънцестоене. От два месеца съм прикован тук. Два загубени месеца.
— Един месец — поправи го хладно и трезво Рейнар. — Ако изобщо си изгубил нещо, то е само месец. После снеговете затрупаха планинските проходи и нямаше как да се измъкнеш от Тусент, каквото и да направиш. А това, че дочака тук Юле, а сигурно ще дочакаш и пролетта, е по волята на висша сила, така че напразно се вайкаш и оплакваш. И не прекалявай със съжалението — така или иначе не вярвам, че ти е чак толкова жал.
— Ох, какво знаеш ти, Рейнар! Какво знаеш!
— Не знам много — съгласи се рицарят, наливайки си вино. — Не много повече от това, което виждам. А видях първата ви среща, между теб и нея. В Боклер. Помниш ли Празника на Бъчвата? Белите дрехи?
Гералт не отговори. Той помнеше.
— Очарователно е това място, дворецът Боклер, пълно е с любовна магия — занарежда Рейнар, наслаждавайки се на аромата на виното. — Самият му вид е способен да омагьосва. Помниш ли как на всичките ви спря дъхът само при вида му, тогава, през октомври? Да не забравяме какво каза Кахир тогава.
— Симетрично замъче — каза с възхищение Кахир. — Наистина симетрично и радващо окото замъче.
— Добре си живее принцесата — рече вампирът. — Трябва да го признаем.
— Наистина хубав дом, мамка му — добави Ангулеме.
— Дворецът Боклер — не без гордост повтори Рейнар дьо Боа-Фресне. — Елфическа постройка, само че леко преправена. Казват, от самия Фарамонд.
— Не „казват“ — възрази Регис. — А без никакво съмнение. Стилът на Фарамонд си личи от пръв поглед. Достатъчно е да се видят тези кули.
Увенчаните с червени керемиди кули, за които говореше вампирът, врязваха в небето тънките си бели обелиски, израстващи от изящната, разширяваща се надолу сграда на замъка. Видът им предизвикваше неудържима асоциация със свещи, от които са потекли гирлянди от восък върху майсторски резбованата основа на свещника.
— Около склоновете на Боклер се разстила градът — поясни рицарят Рейнар. — Крепостните стени, разбира се, са изградени по-късно — нали знаете, че елфите не са ограждали градовете си със стени. Пришпорете конете, драги. Чака ни дълъг път. Боклер само ви се струва близо, планините изкривяват перспективата.
— Да тръгваме.
Яздеха бързо, изпреварвайки пътници и скитници, каруци и двуколки, натоварени с тъмно, сякаш мухлясало грозде. После започнаха шумните и миришещи на ферментирал плод улички на града, след тях — мрачен парк, обрасъл с тополи, тисове, трънаци и чимшир. После дойдоха лехи с рози, главно от сортовете мултифлора и центифолия. Подир тях — резбованите колони, порталите и арките на двореца, слуги и лакеи с ливреи.
Този, който ги посрещна, беше Лютичето, фризиран и облечен като принц.
— Къде е Милва?
— Здрава е, не се притеснявай. Седи в покоите, приготвени за вас. И не иска да излиза оттам.
— Защо?
— За това — по-късно. А сега — да вървим. Принцесата чака.
— Направо от пътя?
— Такова е желанието й.
Залата, в която влязоха, беше пълна с хора, пъстроцветни като райски птици. Гералт нямаше време да се заглежда. Лютичето го побутваше към мраморните стъпала, при които в обкръжението на пажове и придворни стояха две жени, рязко открояващи се сред тълпата.
Беше тихо, но сега стана още по-тихо.
Първата жена имаше остър и вирнат нос, а сините й очи бяха пронизващи и сякаш леко неспокойни. Кестенявите й коси бяха фризирани в изумителна, наистина артистична прическа, закрепена с кадифени лентички, изпипана до най-дребните детайли, включително и къдрица с формата на правилен полумесец върху челото. Горната част на роклята с деколте преливаше в хиляди сини и лилави ивици на черен фон, долната част беше черна, гъсто осеяна с десен от малки жълти хризантеми. Върху шията и деколтето се виждаше завита по сложен начин огърлица от обсидиани, изумруди и лапис-лазули, завършваща с жадеитов кръст, разположен едва ли не между малките гърди, поддържани от плътно прилепнал корсет. Ниската яка на деколтето разкриваше дребни рамене и сякаш не беше добре закрепена върху тях — Гералт постоянно имаше чувството, че роклята всеки миг ще се изплъзне от бюста. Но тя не се изплъзваше, задържана в нужното положение от тайнствени прийоми на шивашкото изкуство и от гънките на дрехата.