Господарката на езерото (том 1)
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-465-9
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарката на езерото (том 1)». Краткое содержание книги:
— Разделили сте се с обета?
— Съдбата беше благосклонна! Защото трябва да ви кажа, че се бях заклел и то не как да е, а в жерав! Напролет. Заклех се до Юле10 да затрия петнайсет грабители. И сега съм свободен от обета. Мога да пия и да ям говеждо. И вече не трябва да крия името си. Позволете да ви се представя — Рейнар дьо Боа-Фресне.
— Приятно ми е.
— Относно тези балове — обади се Ангулеме, пришпорвайки коня си, за да се изравни с тях. — Надявам се, че хапването и пийването няма да ни отминат и нас? А за танцуването — и аз бих потанцувала с удоволствие.
— Честна дума, в Боклер ще има всичко — увери я Рейнар дьо Боа-Фресне. — Балове, пирове, банкети, угощения и поетични вечери. Нали сте приятели на Лютичето… Исках да кажа — виконт Юлиан. А той е много скъп на госпожа принцесата.
— Че как, похвали ни се — изкикоти се Ангулеме. — А каква е историята на тази любов, знаете ли я, господин рицарю? Разкажете!
— Ангулеме — обади се вещерът, — непременно ли трябва да го знаеш?
— Не непременно. Но ми се иска! Не недоволствай, Гералт. И престани да се цупиш, защото при вида на киселата ти физиономия крайпътните гъби сами се мариноват. А ти, рицарю, отговори.
Кортежът от странстващи рицари пееше рицарска песен с повтарящ се рефрен. Думите на песента бяха невероятно глуповати.
— Това се случи преди около шест години… — започна рицарят. — Поетът ни гостува цяла зима и цяла пролет — свиреше на лютнята, пееше романси, рецитираше поезия. По това време принц Раймунд беше в Цинтра за подписване на договори. Не бързаше да се връща — не беше тайна, че има любовница в Цинтра. А госпожа Анариета и господин Лютичето… Ха, Боклер наистина е странен и очарователен, пълен е с любовна магия… Сами ще се убедите. Както тогава се убедиха принцесата и господин Лютичето. И неусетно, от стих на стих, от дума на дума, от комплимент на комплимент, от цветя, погледи, въздишки… Накратко казано, двамата се сближиха.
— Колко се сближиха? — изкикоти се Ангулеме.
— Не ми се е случвало да съм очевидец — отвърна хладно рицарят. — А клюките не бива да се повтарят. Освен това, както госпожицата несъмнено знае, любовта има много имена и това колко са били близки е относително.
Кахир тихо се изхили. Ангулеме нямаше какво да добави.
— Принцесата и господин Лютичето се срещали тайно около два месеца — продължи Рейнар дьо Боа-Фресне, — от Белетейн до Лятната солстиция11. Но забравили за предпазливостта. Новината се разнесе, злите езици започнаха да мърморят. Господин Лютичето, без да се помайва, се метна на коня и си тръгна. Както се оказа, разумна постъпка. Защото веднага щом принц Раймунд се върна от Цинтра, един услужлив слуга му разказал всичко. Това беше голям удар за принца — можете да си представите каква дива ярост го обзе. Хвърлил супника с борша на пода, после наложил слугата доносник с чукчето за лед, придружавайки това действие с нецензурни думи. После пред свидетели цапардосал церемониалмайстора на княжеския двор по мутрата и разбил голямото ковирско огледало. Сложил принцесата под арест в покоите й, заплашил я с изтезания и изтръгнал всичко от нея. Веднага изпратил преследвачи подир господин Лютичето, като заповядал съблазнителят без никакви церемонии да бъде убит и сърцето му да бъде изтръгнато от гърдите. Бил прочел нещо подобно в някаква стара балада и решил да изпържи сърцето и да принуди принцеса Анариета да го изяде пред целия дворец. Брр, пфу, каква гадост! За щастие господин Лютичето успял да избяга.
— За щастие. А принцът умрял?
— Да. Както казах, заради инцидента го обзе дива ярост, кръвта му така кипна, че го споходиха инсулт и парализа. Лежа половин година като този пън. Но се оправи. Дори ходеше. Само непрекъснато мигаше с очи, ето така.
Рицарят се обърна върху седлото, примижа с едното си око и направи маймунска физиономия. След малко продължи:
— Въпреки че принцът и преди това си беше прочут коцкар и кръшкач, от тези намигвания стана още по-неотразим, защото всяка жена си мислеше, че намига точно на нея и й дава любовни знаци. А жените са много податливи на такива неща. Не ги притеснява ни най-малко, че ги смятат за разпуснати и развратни. А принцът, както казах, мигаше много, почти непрекъснато, така че получаваше това, което искаше. Премина всякакви граници и една нощ получи втори инсулт. И духът му го напусна. В леглото.
— Върху жена? — изкикоти се Ангулеме.
10
В оригинала Yule — езически празник на зимното слънцестоене у германските народи. — Б.пр.
11
Solstitium (от лат.) — слънцестоене. — Б.пр.