Сделката на капитан Ворпатрил

Фано беше едър мъж, Салмона — тънка, но атлетична на вид жена. Той беше цивилен, тя — в униформа, плюс обичайното за уличен патрул снаряжение във вида на зашеметител, шокова палка и други хубавини. И двамата бяха млади, но не твърде. Тоест не бяха белокоси ветерани, но не бяха и зелени младоци; следователно — родени бяха след анексирането и вероятно още имаха живи по-възрастни роднини, които да пазят неприятни спомени от онзи период. Салмона имаше венчална халка, отбеляза автоматично Иван.

— Благодаря ви, че се съгласихте да ни приемете, капитане — започна официално Фано и се изправи. Махна към един стол от другата страна на масата. — Седнете, моля.

Последното беше с цел да го заяви като собственик и домакин, та да спечели психологическо предимство. Разбираше ги Иван тези работи, чел беше куп наръчници за провеждане на разпит. Пропусна репликата покрай ушите си, седна и ги удостои поред с неутрално кимване. Преди години беше изтърпял един досаден курс по техники за противодействие при разпит. „Дано съм запомнил нещо, мамка му“.

— Сър, мадам. С какво мога да помогна на куполната сигурност?

Двамата се спогледаха; Фано взе думата:

— Работим по случай на ВВ — влизане с взлом — в района на Кратерното езеро. Заподозрените са арестувани тази сутрин.

По дяволите, как го бяха заковали толкова бързо? „Само не се паникьосвай. Нищо лошо не си направил“. Добре де, беше направил едно-две лоши неща, като се започне с това, че беше пуснал Биърли Ворутиър в апартамента си. Но не беше извършил нищо незаконно. „Така де, тук аз съм жертвата“. На глас каза:

— И?

— О — вметна Салмона, извади видзаписвачка от джоба си и я сложи помежду им на масата. — Нали нямате нищо против да запишем разговора? Това е стандартната процедура при тези разследвания.

„Защо не? Моите хора и без това записват всичко“. А утре сутрин щяха да връчат на адмирал Десплейнс препис от разговора. „Ох“.

— Няма проблем, записвайте — откликна Иван с небрежната интонация на невинен наблюдател. Не беше докрай сигурен, че му се получи, затова пробва с дружелюбна усмивка по посока на патрулен инспектор Салмона. Тя, уви, изглеждаше неподвластна на чара му.

Фано продължи:

— По данни от регистъра въпросният апартамент е бил нает от млада жена на име Наня Бриндис, наскоро преместила се в Равноденствие от купол Олбиа. За жалост не успяхме да открием сера Бриндис, нито нощес, нито днес. Тази сутрин не се е явила на работа. Разбрахме, че сте се видели с младата жена снощи. Бихте ли описали срещата си? Със свои думи.

„За да се обеся сам и да ви спестя усилието“. До каква част от истината се бяха добрали тези двамата? Явно го бяха открили по кредитния чип, който Тедж беше сканирала в магазина, вероятно бяха разговаряли с колежката й… Така че по-добре да се придържа максимално близо до истината, без да издава Биърли или Наня-Тедж. Или Империята. Или себе си, макар че от пръв поглед се виждаше къде седи той в йерархията на потенциалните бушони, ако се стигнеше до жертвени агнета и прочие. Въздъхна, понеже не мислеше, че комарците ще схванат аналогията, ако изблее.