Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
— Голяма част от работата ми е строго секретна, сер Фано. Няма да я обсъждам с вас.
Двамата комарци примигнаха.
Салмона отвърна на удара:
— Бихте ли се съгласили да дадете показания под въздействието на фаст-пента, капитане?
Иван се облегна назад и скръсти ръце. Тук не можеха да го пипнат.
— Това не зависи от мен — отвърна спокойно. — Ще трябва да получите разрешение от моя командващ офицер адмирал Десплейнс, началник на отдел Операции, а после и от централата на ИмпСи във Ворбар Султана. Лично от генерал Алегре, предполагам. — Не предполагаше, знаеше го със сигурност. — А ако получите въпросните разрешения, оперативен работник на ИмпСи ще трябва да присъства на разпита, лично да ми инжектира наркотика и антагониста му и да запише всичко. А преди това вие двамата ще трябва да бъдете разследвани и одобрени от ИмпСи. — После добави любезно: — Имате пълното право да пуснете молба, разбира се. Вярвам, че до две седмици ще получите отговор. — Дотогава той отдавна щеше да е потеглил обратно към Бараяр.
Инспекторите го стрелнаха с равни дози неприязън. Нищо. Иван също не ги харесваше особено.
— Добре, но нима не докладвахте за този инцидент на собствената си служба за сигурност, капитане?
Определено не ги харесваше.
— Докладвах устно и накратко на командващия си офицер. — Което беше вярно в известен смисъл… но не значеше, че Десплейнс няма да му трие сол на главата утре сутринта. — А понеже не се озовах в болница или в моргата, не бях разпитван, измъчван, пребит или ограбен, сметнах случилото се за неприятен инцидент в извънработно време. Мистериозен инцидент, да, но при нас мистериите са работа на ИмпСи — „В повече от един смисъл“, добави наум Иван, — а аз, слава богу, работя в друг отдел. В Операции. Всички офицери от ИмпСи, които познавам, са костеливи орехи. — „Особено роднините ми“. — Но когато в ИмпСи решат какво трябва да мисля, несъмнено ще ме уведомят.
Фано каза обнадеждено:
— А дали има шанс ИмпСи да сподели част от разкритията си по случая с нашето управление?
— Може да пуснете молба — каза Иван и прехапа долната си устна, за да не се озъби.
Салмона потропа с пръсти по масата.
— Остава въпросът с липсващата жена. Това не ми харесва. Щом не са успели да я отвлекат, къде е тя тогава?
— Сигурно се крие някъде — каза Иван. — Ако знаеш, че някой ти е вдигнал мерника, логично е да потърсиш ново убежище, след като старото е разкрито.
— Не, логично би било да потърсиш помощ от куполната служба за сигурност — каза Салмона и стисна устни. — Тя защо не го е направила?
Иван се почеса по главата.
— Не знам. Тя не сподели с мен проблемите си. Просто ме простреля, нали ви казах. Но щом се е преместила тук наскоро, тайните й най-вероятно се коренят на мястото, от което е дошла. Споменахте друг купол на Комар?
— Купол Олбиа — отговори Фино.
— Тогава не трябва ли да насочите вниманието си натам? — „Вместо например към моя апартамент“.
— Точно това ще направим — въздъхна Фано. Опря длани на масата и се надигна. Изглежда, не си беше доспал, реши Иван. „Но със сигурност е спал повече от мен“. Инспекторът кимна неохотно, че Иван е свободен. — Благодаря ви за съдействието, капитане. — Не личеше да е доволен обаче.
— Личното ми неудобство едва ли е най-важното в случая. Няма да ви лъжа, че ми беше приятно. Но ако имате още въпроси, потърсете ме. Искрено се надявам сера Бриндис да не е пострадала.
Съпроводи инспекторите до приемната и изчака да се отпишат. А после, спокоен, че неприятният разпит е приключил окончателно, изхвърча от сградата.
4.
Капитан Ворпатрил се прибра много късно, с което й скъса нервите. И слънцето, и слънчевото огледало отдавна бяха залезли. Но пък Тедж му прости веднага заради няколкото големи тежки торби, от които се излъчваха ясно доловими аромати.
— Трябва да поговорим — каза задъхано той, но двете изгладнели жени го надвиха без особена съпротива от негова страна.
— Трябва да ядем — настоя Тедж. — Осъзнаваш ли, че ни остави цял ден на онези ужасни порционни блокчета? Не сме слагали нищо друго в уста. Е, и виното — добави. — Беше доста добро.
— Аз пък закусвах и обядвах с порционни блокчета, без вино — затапи я той.
Риш, чийто метаболизъм беше постоянно висок, се разбърза да сложи чинии и прибори на кръглата стъклена маса срещу кухненския бокс. От чантите се появиха три вида спагети, печени на грил зеленчуци, запържен спанак, чесън, ядки, ват-телешко на филийки, печено ват-пиле с розмарин, салати — зелена и плодова, сирена, чийзкейк, три вида сладолед, два вида фрапе и още вино. Една мисъл се завъртя упорито в главата на Тедж. „Обичам мъже, които си спазват обещанията“.