Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
— Мистър Дий… — прошепнах, ужасена.
Той ми се усмихна:
— Досетих се, че сте избягали от Испания, още щом те видях — каза той тихо. — Предположих, че сте покръстени евреи. Но не беше моя работа да го казвам. И не е в природата на лорд Робърт да преследва хора заради вярата на бащите им, особено вяра, от която са се отказали. Ходите на църква, нали? И съблюдавате празниците? Вярвате в Иисус Христос и Неговата милост?
— О, да, милорд. Несъмнено.
Безсмислено бе да подчертавам, че няма по-набожен християнин от евреин, който се опитва да остане незабелязан.
Мистър Дий направи пауза:
— Колкото до мен, аз се моля да дойде време, когато ще сме прекрачили отвъд подобни разделения, ще сме прекрачили отвъд тях до самата истина. Някои смятат, че не съществува нито Бог, нито Аллах, нито Елоим…
Когато той изрече святото име на единствения Бог, аз леко ахнах от изненада:
— Мистър Дий! Нима принадлежите към Избрания народ?
Той поклати глава:
— Вярвам, че има създател, велик създател на света, но не зная неговото име. Знам имената, които му дава човекът. Защо трябва да предпочитам едно име пред друго? Онова, което искам да познавам, е Неговата Свята Природа, онова, което искам, е помощта на неговите ангели, онова, което искам да правя, е да продължавам неговото дело, да правя злато от обикновен метал, да превръщам Вулгарното в Свято — той замълча на средата на изречението. — Разбираш ли това, което ти говоря?
Лицето ми остана безизразно. В библиотеката на баща ми в Испания имаше книги, които разказваха тайните на създаването на света, и имаше хора като онзи учен, който бе идвал да ги чете, и йезуитът, който искаше да узнае тайни отвъд онези на неговия орден.
— Алхимия ли? — попитах много тихо.
Той кимна:
— Създателят ни е дал свят, пълен със загадки — каза той. — Но аз вярвам, че някой ден те ще ни се разкрият. Сега разбираме малко, а църквата на папата, и църквата на краля, и законите на страната до един твърдят, че не бива да задаваме въпроси. Аз мисля, че той е създал този свят като огромна и бляскава механична градина, в която всичко действа по свои собствени закони, расте по свои собствени закони, и че един ден ние ще се научим да я разбираме. Алхимията — изкуството на промяната — е начинът, по който ще се научим да разбираме света, и когато знаем как се правят нещата, ще можем да ги правим сами, ще имаме познанието на Бог, нашата собствена субстанция ще бъде преобразена, ще бъдем ангели…
Той замлъкна насред изречението.
— Баща ти притежава ли много трудове по алхимия? Той ми показа само онези, посветени на религията. Той има ли текстове по алхимия на староеврейски? Ще ми ги прочетеш ли?
— Познавам само позволените книги — казах предпазливо. — Баща ми не държи забранени книги. — Дори този мил човек, който ми поверяваше собствените си тайни, не можеше да ме подмами да изрека истината. Бях възпитана да пазя пълна тайна, никога нямаше да изгубя навика на изпълненото със страх двуличие. — Мога да чета староеврейски, но не знам еврейските молитви. Баща ми и аз сме добри християни. И той не ми е показвал никакви книги по алхимия, не държи такива. Твърде млада съм да разбирам подобни книги. Не знам дали той би искал да ви чета на староеврейски, сър.
— Ще го помоля, и той със сигурност ще позволи — каза той спокойно. — Да четеш на староеврейски е Божи дар, умението да си служиш с езиците е признак на чисто сърце. Староеврейският е езикът на ангелите, това е най-близкият начин за общение с Бога, който ние, смъртните, можем да постигнем. Нима не знаеше това?
Поклатих глава.
— Но, разбира се — продължи той, грейнал от въодушевление. — Бог говорел на Адам и Ева в Райската градина преди грехопадението, и те станали първите хора на земята. Те трябва да са говорели староеврейски, трябва да са разбирали Бог на този език. Съществува език отвъд староеврейския, който е езикът, на който Бог говори с небесните същества, и именно този език се надявам да открия. А пътят към него трябва да минава през староеврейския, гръцкия и персийския — той замлъкна за миг. — Не знаеш да говориш или четеш персийски, нали? Или някой от арабските езици?
— Не — казах.
— Няма значение — отвърна той. — Всяка сутрин ще идваш и ще четеш с мен по един час, и ще постигнем голям напредък.
— Ако лорд Робърт ми позволи — поставих условие аз.
Мистър Дий ми се усмихна:
— Млада лейди, ти ще ми помогнеш да разбера не какво да е, а значението на всички неща. Съществува ключ към вселената, и ние едва сега започваме да го овладяваме. Съществуват правила, непроменими правила, които ръководят движението на планетите, приливите и отливите на морето и делата на човеците, и аз знам, напълно съм убеден, че всички тези неща са тясно свързани помежду си: морето, планетите, и историята на човека. С Божията милост и умението, което можем да овладеем, ние ще открием тези закони, а когато ги узнаем… — той направи пауза. — Ще знаем всичко.