В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
Жан се освободи с ругатня от коварния капан, почисти с погнуса ботуша си в тревата и реши да бъде по-предпазлив. Трябваше да внимава повече. Сега най-важно бе да стигне невредим до реката и мотоциклета си, за да предупреди жителите на Свободната зона за опасността.
Поспря за известно време, за да се ослуша — не чуваше нищо, освен разнообразните шумове на джунглата — и пак забърза напред. Храсталаците ставаха все по-гъсти, така че беше все по-трудно да се придвижва, а камо ли пък да запази избраната посока. Там, където не му се препречваха храсти, се издигаха останки от опожарени сгради или масивни, доста запазени стени. И неведнъж беше принуден да заобикаля или пък отново да се връща назад по мъчително извървения път, за да може да продължи напред. Единствената утеха на Жан беше, че и останалите четирима очевидно имаха да преодоляват същите трудности. Инцидентът с паяците му беше показал, че те не се ориентираха добре в джунглата. Може пък да имаше късмет и те да му доставеха удоволствието да бъдат изядени или пък да настъпят някое отровно растение.
Въпреки че все повече ускоряваше темпото си и по този начин рискуваше да не забележи някой хищник или пък някоя коварна клопка, на Жан все пак му бяха необходими час и половина, за да стигне отново до реката. И когато най-сетне храсталакът проредя и той съзря пред себе си огромния кален канал, установи с разочарование, че се беше отклонил от посоката си много повече, отколкото беше предполагал. Островът се намираше на два километра вдясно от него.
Жан въздъхна разочаровано. Навярно се беше отклонил от курса си почти под прав ъгъл, без да го забележи. Но може би пък можеше да има и късмет, че изобщо беше стигнал до реката. Вдигна поглед към небето — в момента не се виждаше нищо — и тръгна напред.
Първата третина от пътя измина по-бързо, отколкото се беше осмелявал да мисли. После се натъкна на останките от асфалтов път, който водеше непосредствено край реката. Той беше покрит с мъх и бурени, но поне нямаше да му се налага да внимава за капани или отровни гъби. Повече от половин час вървя устремно към острова, като се спираше и оглеждаше от време на време. Няколко пъти дочу подозрителни шумове откъм джунглата и се стрелваше светкавично към първото прикритие, което му се мернеше пред погледа.
Въпреки това явно бе допуснал грешка, защото внезапно чу точно шума, от който се боеше най-много от всичко на света: рева на самолет!
Жан се завъртя с вик около оста си. Над реката се виждаше малка, сребриста точка, която се приближаваше със стремителна бързина и постепенно придоби очертанията на плосък, кръгъл диск. Планерът се движеше точно срещу него.
По принцип Жан знаеше колко е безсмислено всичко онова, което можеше да направи в момента. Това, което засечаха радарите на планера, нямаше никакъв шанс за спасение. А огнената мощ на този летящ убиец беше достатъчна да го унищожи, независимо къде се намираше или криеше. Въпреки това той се обърна, пробяга две-три крачки към края на гората и се метна с огромен скок зад ствола на едно дърво, когато планерът се приближи с вой. Удари се болезнено о земята, която беше скрита под тънък слой от пълзящи раменни и коренища, после се претърколи и скри инстинктивно лице с длани, сякаш можеше да отблъсне смъртоносния лазер по този начин.
Планерът се приближи, превърна се и огромно чудовище с диаметър три метра, което тласкаше пред себе си вълна от горещ, пълен с вой въздух и мина бързо над скривалището на Жан!
В първия момент той беше така слисан, че дори не схвана какво се случи. Знаеше само, че е жив все още — но не знаеше защо. После нажежената въздушна вълна, която планерът влачеше след себе си като невидим шлейф, удари джунглата и речния бряг. Жан имаше чувството, че нещо го сграбчва и вдига нависоко, а после го завърта във въздуха подобно на изсъхнало листо. Той изкрещя, потърси отчаяно, макар и безсмислено, нещо, за което да се залови, и видя как речният бряг и петнадесетметровата пропаст под него сякаш подскачат нагоре. Няколко пъти се превъртя във въздуха, преди да се удари със страшна сила в земята. Ужасна болка като че ли разкъсваше всяка отделна става на дланите, ръцете и раменете му и за момент изпита страховитото чувство, че някой с невидими, невероятно силни ръце го дърпа за краката и се опитва да го повлече завинаги в бездната. После той застина на мястото си след едно последно, много силно потръпване и остана да лежи, стенейки от болка и от страх.