Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
Слайдъл сложи черните си очила. Сега забелязах, че бяха имитация на известна марка.
— Трябваше да я застрелям на място.
Обядът ми се състоеше от пълнозърнесто десертче и диетична кола. След това открих Лараби в голямата аутопсионна зала. Правеше аутопсия на трупа, намерен в контейнера за боклук.
Разказах му какво съм открила и му предадох разговора си със Слайдъл и Риналди. Беше сгънал лактите си, докато ме слушаше. Държеше изцапаните си с кръв ръце далече от себе си.
Описах му мозъка. Обеща да му хвърли един поглед по-късно. В два часа отново бях при казаните.
От двайсет минути пресявах съдържанието им, когато мобилният ми телефон иззвъня. Погледнах екрана — Кати се обаждаше от работа.
Свалих едната си ръкавица и натиснах бутона.
— Здрасти, миличко.
— Къде си?
— В съдебномедицинската лаборатория.
— Къде?
Свалих маската от устата си и повторих.
— Наистина ли са сатанисти?
— Видяла си вестника.
— Чудесна снимка.
— Всички така казват.
— Според мен това е тъпа шега на някакво откачено братство. Този град е прекалено благопристоен, за да има сатанисти в него. Сатанистите са ексцентрични хора. Те обичат екзотиката. Неподчинението. Според теб в задръстения стар Шарлот има ли такива?
— Какво става? — по гласа й долових, че е недоволна от нещо.
Тази година Кати защити бакалавърска степен по психология — постижение, което й отне цели шест години. В края на краищата завършването й не бе продиктувано от жажда за академични знания, а от родителската заплаха за спиране на финансите. Това беше един от малкото проблеми, по които с Пийт бяхме на едно и също мнение. Шест години са достатъчни, детенце.
Защо й трябваше на Кати толкова дълго време, за да завърши? Не беше поради липса на интелект. Средната й оценка от петте основни изпита беше 3.8.
Не, тя съвсем не е глупава. Напротив, дъщеря ми е будна и с въображение. Проблемът е, че изобщо не може да се задържи на едно място.
— Смятам да напусна — заяви Кати.
— Аха.
— Работата ми е изключително тъпа.
— Ти избра да работиш в адвокатска кантора.
— Мислех си, че ще върша нещо — спря и издиша шумно. — Не знам. Нещо интересно. Като тебе.
— В момента пресявам пръст.
— Знаеш какво имам предвид.
— Пресяването на пръст е досадна работа.
— Каква пръст?
— От казаните.
— По-добре, отколкото да пресяваш документи.
— Зависи от документите.
— Намери ли нещо?
— Открих някои неща — по никакъв начин нямаше да спомена снимката или парчето мозък.
— Колко са казаните?
— Два.
— Ти до кой си стигнала.
— Все още съм на първия.
— Ако ти е омръзнало, започни с другия.
Колко типично за Кати! Щом нещо ти омръзне, започни нещо ново.
— Няма никакъв смисъл в това.
— Боже, колко си консервативна! По дяволите, защо не!
— Такъв е протоколът.
— Ако от време на време сменяш казаните, това няма да промени съдържанието им.
Не можех да не се съглася с това.
— Как е Били? — опитах се да променя темата.
— Той е абсолютен тъпак.
Добре.
— Искаш ли да излезем на вечеря? — предложих аз.
— Къде?
— В седем във „Волар“.
— Може ли да си поръчам морски език?
— Може.
— Добре. Ще те чакам там. Ако дотогава не съм умряла от скука.
Отново се залових с пресяването.
Охлюви. Камъни. Обвивки от какавиди. Хлебарки. Един-два бръмбара. Една стоножка. Колко вълнуващо!
В три часа вече започнах да се прозявам и изобщо не можех да се концентрирам върху работата си.
Погледът ми попадна на другия казан.
Вече бях направила снимките и надписала пликовете с веществените доказателства. Помислих си, че ще се ободря, ако се захвана с нещо ново. Промяната ще изостри сетивата ми.
Какъв неубедителен довод.
По дяволите, защо пък да не го направя?
Това звучеше много по-добре.
Изчистих лопатката и ситото и бръкнах в по-малкия казан.
И веднага открих нещо интригуващо.
7
Деветдесет минути по-късно малкият казан беше празен. На плота зад мен беше подредена зловеща колекция от различни предмети.
Двайсет и една пръчки.
Четири наниза с мъниста, единият само от бели, два с редуващи се червени и черни мъниста и един, при който черните се редуваха с бели.