Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
Седем шипа, използвани в железниците, четири боядисани в черно, три — в червено.
Птичи кости, някои от пиле, други вероятно от гълъб.
Изцапани с кръв пера.
Две срязани кости — и двете не бяха човешки.
След като направих справка в „Остеология на бозайниците“ на Гилбърт, установих, че едната кост е от куче, а другата — от коза.
Две монети от двайсет и пет цента, четири от пет цента и една от десет. Най-скорошната от тях беше от 1987 година.
Усетих известно задоволство. Фактът, че открих монетата дълбоко в казана, означаваше, че 1987 е годината, от която можехме да предположим, че е започнало запълването му. Това съвпадаше с периода на настъпването на смъртта, който бях определила за черепа.
Помисли сериозно, Бренан. Черепът може да е бил поставен там доста след като казанът е бил напълнен, или смъртта да е настъпила дълго преди напълването му.
Въпреки това се почувствах ободрена и отново се върнах към големия казан.
Случвало ли ви се е докато пътувате, да решите, че искате да хапнете в KFC? Минали сте покрай стотици такива ресторанти, а сега никъде не виждате табела край пътя. Спирате някъде и си поръчвате най-обикновен сандвич. После продължавате нататък и след около километър табелата на KFC грейва пред вас.
Точно това се случи и с мен сега. Бях се отказала прекалено рано.
При второто загребване от големия казан започнаха да излизат разни неща. Пръчки. Мъниста. Гердани. Пера. Железни предмети, включително шипове, подкови и една мотика, разбира се, без дръжка. Монети, по които се четяха дати от шейсетте до осемдесетте години.
Погледнах часовника. Пет и петдесет и пет. Имах ли време да отида до вкъщи, да взема един душ и да си направя косата? Или да продължа да пресявам, да си оправя тоалета тук и да отида на срещата с Кати с мокра коса?
Продължих с пресяването.
Шест и десет. Лопатката ми попадна на нещо твърдо. Както и преди, когато бях открила парчето от мозък, оставих лопатката и започнах да разравям с ръце.
Появи се нещо кафяво, приличащо на копче. Започнах да ровя около него. Копчето се превърна в гъба с шапчица отгоре и дебело стебло под нея. Върху шапчицата имаше малка вдлъбнатина.
Охо!
Продължих надолу по стеблото.
Лараби отвори вратата и ми каза нещо. Отговорих, без да го изслушам. Застана до мен.
Стеблото се изви под ъгъл и хоризонтално спрямо казана се оформи цилиндрична повърхност. Продължих да копая, като едновременно с това се опитвах да определя дължината на предмета, а когато контурите се очертаха — и диаметъра му.
След няколко минути видях, че продълговатият предмет завършва с две закръглени издатини — кондили за коленна става на двукрако същество.
— Това е бедрена кост — каза Лараби.
— Така е — потвърдих аз и усетих как вълнението ми нараства.
— Човешка ли е?
— Да — ровех пръстта, сякаш бях мишеловец, който търси дупката на жертвата си.
Появи се още едно копче.
— Отдолу има още една бедрена кост — Лараби коментираше ксяко мое действие. — Тя също лежи настрани, с главата нагоре, но е ориентирана в обратната посока.
Хвърлих поглед към часовника си.
Шест и четирийсет и две.
— По дяволите!
— Какво има?
— Трябва да се срещна с дъщеря ми след двайсет минути.
Грабнах телефона си и набрах номера на Кати.
Никой не отговори. Позвъних на мобилния й. Включи се гласовата поща.
— Нека оставим това така до утре сутринта — предложи Лараби. — Ще заключа, така че никой да няма достъп.
— Сигурен ли си?
— Хайде, изчезвай!
Веднага се втурнах да се преоблека.
За щастие не ми се налагаше да ходя далече.
„Волар“ е любимият ресторант на Кати още от ученическите и години. По онова време той се намираше в мола на Провидънс Роуд и помещението беше толкова малко, че вътре едва се побираха десетина маси. Преди няколко години собствениците на ресторанта го преместиха в нова сграда в квартала „Елизабет“. Между другото, това е единственият квартал в Шарлот, кръстен на името на жена. И това ако не е ирония.
Ето накратко какво се е случило. През 1897 година Чарлз Б. Кинг избрал Шарлот, за да основе в него малък лютерански колеж, и го кръстил на името на тъщата си Ан Елизабет Уатс. Хитър ход, Чарли.