Дяволски кости

— А пък аз не знаех, че мократа коса отново идва на мода.

Келнерът ме попита какво ще поръчам за пиене.

— Минерална вода „Перие“ с лимон. И много лед.

Погледна въпросително към Кати.

— Тя е алкохоличка.

Дъщеря ми си има добрите страни. Тактичността обаче не е сред тях.

— Но аз ще изпия още една чаша червено вино.

Келнерът се оттегли да изпълни високопоставената поръчка.

И двете с Кати не обърнахме внимание на менюто. Отлично знаехме какво пише в него.

— Да си разделим ли една салата „Цезар“?

— Разбира се.

— Морски език с маслен сос и лимон?

Кати кимна.

— Мисля да си поръчам „Говежда пика“.

— Ти винаги си поръчваш „Говежда пика“.

— Не е вярно — не прозвучах особено убедително.

Кати се наведе напред и ококори очи.

— Казвай сега — вуду магии, вампири или вегетарианци, поклонници на дявола?

— Чудесна алитерация. Кога ще излезем да пазаруваме?

— В събота. Не се прави, че не си чула въпроса ми. Разказвай за мазето.

— Използвано е за нещо си.

Зелените й очи се обърнаха към тавана.

— Знаеш, че не мога да говоря за разследване, което се извършва в момента — обясних.

— Защо? Да не мислиш, че ще отида да извикам телевизията.

— Знаеш защо.

— Господи, мамо! Онази тъмница е буквално в задния двор на Кууп.

Кати живее на две преки от Грийнлийф, в къщата на един мистериозен господин на име Кууп, който постоянно отсъства.

— Е, не е чак тъмница. Разкажи ми отново. Кой е Кууп?

— Едно момче, с което излизах в колежа.

— И къде е той?

— В Хаити. С Корпуса на мира. Това е взаимно изгодна сделка. Аз плащам по-нисък наем. Той има някой, който да наглежда къщата му.

Келнерът донесе питиетата ни, след това се усмихна на Кати и застана до нея с химикалка в ръка и нескрити надежди.

Набързо му дадох поръчката и го отпратих.

— Какво става с Били?

Били Юджийн Ринджър. Настоящето гадже. Един от поредицата, която стига назад до гимназиалните й години.

— Той е абсолютен тъпак.

Това повишение ли беше или понижение в сравнение с глупак? Не бях сигурна.

— И защо мислиш така?

Тя направи превзет театрален жест.

— Имаме несъвместимост в характерите.

— Така ли?

— По-точно, той има прекалено голяма съвместимост — заяви Кати и отпи от виното. — Със Сам Адамс и Бъд. Били обича да пие бира и да гледа спортни предавания. Това е. Все едно излизам на срещи с бъчва. Нали разбираш?

Издадох някакъв неясен звук.

— Нямаме нищо общо.

— И ти трябваше една година, за да го установиш?

— Не мога да си представя за какво сме си говорили в началото. — Отново отпи от виното. — Мисля, че е прекалено стар за мен.

Били е на двайсет и осем.

Кати плесна с ръка по масата.

— Което ме подсеща за татко. Можеш ли да повярваш на тази простотия със Самър? И не мога да разбера защо ти така им съдействаш.