Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
Арми Плаза”. Саймън седеше на стъпалата отпред и гледаше сградата. Надписите искряха в
камъка с матови златисти отблясъци; всяка дума сякаш мигновено оживяваше, когато
фаровете на минаващите коли я осветяваха.
Когато беше дете, библиотеката бе едно от любимите му места. Отстрани имаше отделен
вход за деца и там години наред се срещаше с Клеъри всяка събота. Избираха си книги и се
отправяха към ботаническата градина в съседство, където с часове четяха легнали на
тревата, а шумът от уличното движение звучеше като постоянен фон в далечината.
Не беше много сигурен как се беше озовал тук. Бе избягал от дома си, колкото може по-
бързо и после беше осъзнал, че няма къде да отиде. Не можеше да отиде у Клеъри, тя щеше
да се ужаси от това, което беше сторил, и щеше да го накара да се върне и да оправи нещата.
Ерик и момчетата нямаше да го разберат. Джейс не го харесваше, а и Саймън не можеше да
влезе в Института, защото беше църква. Нефилимът живееше там, именно защото създания
като Саймън не можеха да пристъпят вътре. Накрая осъзна на кого може да се обади, но тази
мисъл беше толкова неприятна, че му трябваше доста време да събере сили, за да го направи.
Чу мотора, преди да го види — силното ръмжене на двигателя заглуши лекия шум на колите
при „Гранд Арми Плаза”. Моторът зави на кръстовището, качи се на тротоара, изправи се на
задна гума и заизкачва стъпалата. Саймън се дръпна встрани, когато Рафаел се приземи леко
до него и пусна кормилото.
Моторът изведнъж утихна. Вампирските мотори се захранваха от демонична енергия и
откликваха на желанията на собственика си като домашни животни. Саймън не ги
харесваше.
— Поиска да ме видиш, Дневен вампире — Рафаел, елегантен както винаги, с черно сако и
скъпи дънки, слезе и облегна мотора на парапета на библиотеката. — Надавам се да имаш
добра причина — добави той. — Дано не съм изминал напразно целия път до Бруклин.
Мястото на Рафаел Сантяго е в Манхатън, не в някакви долнопробни квартали.
— О, супер. Започнал си да говориш за себе си в трето лице. И това ако не е знак за
зараждаща се мегаломания.
Рафаел сви рамене.
— Ако не ми кажеш какво искаш, си тръгвам. От теб зависи — той погледна часовника си.
— Имаш 30 секунди.
— Казах на майка си, че съм вампир.
Рафаел вдигна вежди. Те бяха много тънки и много тъмни. На няколко пъти Саймън се беше
питал дали не ги очертава в молив.
— И какво стана?
— Нарече ме чудовище и се опита да ме изгони с молитва — от спомена в гърлото на
Саймън наново се надигна вкус на стара кръв.
— И после?
— И после не знам какво стана. Започнах да говоря с много странен, успокояващ глас, казах
й, че нищо не се е случило и че само е сънувала.
— И тя ти е повярвала?
— Да, повярва ми — призна неохотно Саймън.
— Разбира се — каза Рафаел. — Защото си вампир. Ние притежаваме такива умения.
Encanto*. Омагьосване. Наречи го сила на убеждението. Ако се научиш да използваш
правилно това умение, можеш да накараш обикновените хора да повярват, в каквото си
поискаш.
* Encanto (исп.) — магия, заклинание. — Бел. прев.
— Но аз не исках да го правя. Тя ми е майка. Има ли начин да я освободим от него… да
поправим станалото?
— За да те намрази отново? За да повярва, че си чудовище? Много странен начин да
оправиш станалото.
— Не ми пука — каза Саймън. — Има ли начин?
— Не — каза безгрижно Рафаел. — Няма. Разбира се, щеше да знаеш това, ако не презираше
толкова собствения си вид.
— Да бе. Сякаш аз отхвърлих теб. И ти не се опита да ме убиеш и прочее.
Рафаел сви рамене.
— Онова беше политика. Нищо лично. — Той се облегна на парапета и кръстоса ръце на
гърдите си. Беше с черни рокерски ръкавици. Саймън трябваше да признае, че изглеждаше
доста добре. — Моля те, кажи ми, че не ме извика, само за да можеш да споделиш с някого
тази ужасно скучна история за сестра ти.
— За майка ми — поправи го Саймън.
Рафаел махна пренебрежително с ръка.
— Няма значение. Някаква си жена те е отхвърлила. Няма да е последната, повярвай ми.
Защо ме занимаваш с това?
— Исках да те питам дали може да дойда в „Дюмон” — отвърна Саймън, изговаряйки
думите много бързо, преди да е размислил. Не можеше да повярва, че го каза. Спомените му
от хотела на вампирите бяха за кръв, ужас и болка. Но там можеше да отиде, там никой
нямаше да го търси и нямаше да му се налага да се прибира вкъщи. Той беше вампир. Беше