Изгубена завинаги

предположим, че бях тръгнал с Белязания. Сега щях да съм

с линейка, което според мен означаваше, че е жив.

при русокосото момиче. Щях да съм в ужасно положение.

За кой ли път се примолих:

Какво ли си мислеше, какво ли чувстваше онова момиче в

- Хайде, повикайте капитан Берлеан, той ще ви обясни

задната част на фургона; вероятно бе ранено, ако се съде­

всичко.

ше по петната кръв, открити на мястото, където е бил убит

Ако можехте да четете езика на тялото, щяхте да си на­

баща му.

правите заключението, че полицаите не само че не вярваха

Дали е била свидетел на убийството на баща си?

на нито една моя дума, но и доста се отегчаваха. Ала човек

Стоп! Да не избързваме толкова.

не може да съди само по езика на тялото. Знаех го, бях го

- Предлагам следващия път да си наемеш личен екскур­

научил с годините. Ченгетата никога не вярват на думите

зовод. Много станаха туристите, които искат да разгледат

ти, за да могат да изкопчат колкото е възможно повече ин­

Париж сами и попадат в беда.

формация. Уж не ти вярват, но не те и спират и ти говориш

Беше Берлеан.

ли, говориш, като се мъчиш да докажеш, да обясниш и така

- Във фургона зърнах едно русокосо момиче - казах.

бълваш неща, които може би не бива да изговаряш.

- Чух за това.

- Трябва да откриете фургона - за кой ли път настоявах

- При това зарязах Териса в хотела.

аз, като повтарях номера му като някакво заклинание.

- Пет минути по-късно тя също излезе.

- Приятелката ми е в „Отел Д'Обюсон" - казах аз и

Стоях зад стъклената врата и чаках да я отключи. Но

посочих надолу към „Рю Дофин", дори им дадох името на

той не го направи. Замислих се върху последните му думи

Териса и номера на стаята, в която бе отседнала.

и попитах:

Ченгетата само кимаха с глава и в отговор ми задаваха

- Проследили сте ни, така ли?

въпроси, които нямаха нищо общо с току-що казаното от

- Не разполагам с достатъчно хора, за да следя и двама

мен. Аз им отговарях, а те продължаваха да ме зяпат, сякаш

ви - отвърна той. - Отговори ми: разбра ли нещо от разказа

всяка дума, излязла от устата ми, бе чиста измислица.

й за злополуката с автомобила?

После отново ме хвърлиха в отвратителната килия. Мис­

- Откъде...? - Стана ми ясно. - Подслушвали сте стаята й?

ля, че никой не я бе почиствал, откакто бях тук последния

Берлеан кимна с глава.

път. Дори си казах, че не е чистена от смъртта на Дьо Гол.

- Не си падаш по действията.

Тревожех се за Териса. Притеснявах се и за себе си. Бях

- Много смешно.

стрелял в човек в една чужда страна. Това бе напълно до­

- Или сърцераздирателно - продължи той. - Та какво

казуемо. Онова, което не можеше да се докаже - което би

разбра от разказа й?

било трудно, ако не невъзможно да се потвърди, - бе моят

- Какво имаш предвид? Думите ти звучат ужасяващо.

разказ за случилото се.

- Повярва ли й?

Необходимо ли беше да стрелям в копелето?