Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
нах въпроса. От този ъгъл - откъм гърба - не можех да
току-що се бях пръкнал от задника на най-злия му враг. На
отгатна възрастта му, ала със сигурност не беше нито на
гласяваше новия монитор на компютъра - плосък и може
седем, нито дори на десет или дванайсет, освен ако не бе
би седемдесет и пет сантиметра широк.
израснало много на височина. Беше девойка. По дрехите
- Какво става? - попитах аз.
изглеждаше на не повече от деветнайсет, много млада, но
Берлеан седна пред клавиатурата. Льофевр се отдръпна.
едва ли бе възможно да се каже със сигурност.
В стаята имаше още две ченгета. Те също се бяха дръпнали
Русокосата вървеше между двамината яки мъже. Беля
до стената. Берлеан погледна монитора, после сведе очи към
зания се виждаше далеч вдясно.
клавиатурата. Намръщи се. На бюрото му имаше поставка за
- Това са те - казах, после додадох: - За каква възраст
салфетки. Той измъкна една и започна да бърше клавиатурата.
говорим при девойката? Седем или осем. Русата коса, пред
Льофевр каза нещо на френски, което ми прозвуча като
полагам. Тя ме заблуди. Реагирах по-буйно от необходи
жалба.
мото.
Берлеан изстреля нещо в отговор, като сочеше към кла
- Не съм толкова сигурен.
виатурата. Щом свърши с бърсането, той започна да пише.
Погледнах към Берлеан. Той свали очилата си, постави
- Русото момиче във фургона - обърна се Берлеан към
ги на масата и затърка лицето си с две ръце. Излая нещо на
мен. - На каква възраст ти се стори?
френски. Тримата полицаи, включително Льофевр, излязо
- Не мога да кажа.
ха от стаята. Останахме сами.
- Помисли си.
- Какво, по дяволите, става? - попитах.
Напрегнах се, поклатих глава.
Той спря да търка лицето си и ме погледна.
- Зърнах само дълга руса коса.
- Нали знаеш, че никой в кафенето не е забелязал мъжа
- Седни - покани ме той.
до теб да държи пистолет?
Придърпах един стол. Той отвори електронната си поща
- Разбира се, че не са видели. Криеше го под масата.
и повика някакъв файл.
- Повечето хора в твоето положение биха вдигнали без
- Чакам още видеоматериали - каза. - Но тук се вижда
ропотно ръце и тихо биха тръгнали към фургона. Нямаше
най-ясно.
дори да им хрумне да разбият физиономията на човека с
- Какво е това?
масата, да грабнат оръжието му и да застрелят съучастника
- Наблюдателна камера от летище „Дьо Гол".
му по средата на булеварда.
На монитора се появи цветна фотография - очаквах да
Чаках да продължи. Но когато не го направи, рекох:
видя нещо размазано в черно и бяло, ала образът бе ясен.
- Какво да кажа? Аз съм губещият.
Безброй много автомобили - аха!, виждаше се паркингът -
- Мъжът, в когото стреля - не е бил въоръжен.
и много народ. Присвих очи.
- Но в мига на стрелбата беше. Придружителите му
Берлеан посочи горе вдясно.
грабнаха пистолета, преди да избягат. Знаеш го, Берлеан.
- Те ли са?
Сигурен си, че не си измислям.
86
87
Седяхме и мълчахме. Берлеан се взираше в монитора.
- Едва ли.
- Какво чакаме?
- Но е възможно, нали?
- Видеоматериала - отвърна той.
- Така е. Имах един случай, при който задържахме за
- На какво?
подозрян въз основа на предварителен анализ като този.
- На русокосото момиче.
Оказа се обаче, че не е той, а брат му. Спомням си и един
- Защо?
случай за бащинство, в който жената съдеше любовника си.
Той не отговори. Изминаха още пет минути. Аз го об
Мъжът твърдеше, че детето не е от него. Предварителният
сипвах с въпроси. Берлеан ги пропускаше покрай ушите
ДНК анализ не показа нищо, но при по-внимателен прочит
си. Най-после се чу звън и на екрана се появи много крат
се оказа, че баща на детето е бащата на любовника.
ко видео от паркинга. Той натисна копчето и се облегна
Замислих се.
назад.
- Териса Колинс има ли сестри? - попита Берлеан.
Сега виждахме по-ясно русокосото момиче. Тя наистина
- Не знам.
нямаше двайсет години - беше може би на шестнайсет или
Берлеан се намуси.
седемнайсет. Имаше дълга руса коса. Бе заснета от доста
- Какво има? - попитах.
голямо разстояние и чертите й не можеха да се видят от
- Отношенията между двама ви са наистина специални.
близо, но в нея имаше нещо познато - в стойката на главата
Пропуснах забележката покрай ушите си.
й, в изправената походка, в съвършената осанка...