Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #1
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Георги Бакалов
- Переводчик: Васил Антонов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)». Краткое содержание книги:
Кайер почервеня от възмущение.
— Как?! — извика той. — Искаш да кажеш, че си разменил нашите хора за слонова кост!
Макола мълчеше.
— Аз… аз… ще — запелтечи Кайер. Най-сетне изкрещя: — Ти си звяр!
— Аз направил най-добро за вас и за Компания — рече Макола невъзмутимо. — Защо вие вика така? По-добре да поглежда този бивник.
— Уволнявам те! Ще напиша доклад срещу теб — няма да гледам никакъв бивник! Забранявам ти да ги докосваш! Заповядвам ти да ги хвърлиш в реката! Ти… ти!
— Вие много нервен, господин Кайер. Ако така много се ядосва на слънце, вие ще хваща треска и умира като първи началник на станция! — Макола произнесе тези думи с внушителна интонация.
Те не помръднаха, докато се изучаваха един друг с поглед, напрегнато и вторачено, сякаш очите им бяха вперени в някаква далечна точка. Кайер потрепери. Думите на Макола не съдържаха нищо повече от това, което означаваха, но на Кайер те се сториха изпълнени със злокобна заплаха! Той рязко се обърна и се запъти към къщата. Макола се оттегли в лоното на семейството си; а бивниците, оставени пред вратата на склада, изглеждаха огромни и скъпоценни под лъчите на слънцето.
Карлие се върна на верандата.
— Всички са заминали, така ли? — с приглушен глас попита Кайер от другия край на общата стая. — Никого ли не откри?
— О, не — отвърна Карлие. — Видях един от хората на Гобила мъртъв, с простреляно тяло. Снощи чухме изстрела.
Кайер бързо излезе навън. Той намери другаря си на верандата, отправил навъсен поглед над двора, към бивниците край склада. Поседяха известно време в мълчание. След това Кайер предаде разговора си с Макола. Карлие не каза нищо. На обяд ядоха много малко. През този ден не си размениха почти нито една дума. Над станцията сякаш се беше спуснала някаква тягостна тишина, която сковаваше устните им. Макола не отвори склада; той прекара деня в игра с децата си. Беше се проснал по гръб върху една рогозка пред вратата на колибата си, а децата възсядаха гърдите му и се катереха по него. Гледката беше трогателна. Както обикновено, госпожа Макола беше заета цял ден с готвене. Вечерта белите мъже хапнаха малко по-добре. След вечеря Карлие, с лула в уста, се отправи към склада, постоя доста време над бивниците, докосна с крак един-два от тях, дори се опита да повдигне най-големия откъм острия му край. След това се върна при началника си, който не беше напускал верандата, тръшна се на стола и каза:
— Сега разбирам всичко! Били са нападнати, докато са спели, след като са изпили всичкото това палмово вино, което Макола им даде с твое разрешение. Цялата работа е била предварително нагласена! Разбираш ли? Най-лошото е, че там е имало и хора на Гобила, които също са били отвлечени. Най-трезвият се е събудил и е бил наказан за това със смърт. Що за страна, боже мой! Какво ще правим сега?
— От само себе си се разбира, че не можем да докоснем тази слонова кост — каза Кайер.
— Естествено, че не — съгласи се Карлие.
— Робството е нещо страшно — изрече Кайер с пресекващ глас.
— Ужасяващо; всички тези страдания — изсумтя Карлие с убеждение в гласа.
Те вярваха на думите си. Всеки показва определено предпочитание към известни звуци, които той и себеподобните му могат да издават. Но що се отнася до чувствата, хората не знаят нищо за тях. Ние говорим с възмущение или ентусиазъм, говорим за потискане, жестокост, престъпления, преданост, саможертва, добродетели, а всъщност не знаем какво точно се крие зад тези думи. Никой не знае какво означават страдание или жертва — освен може би жертвите на тайнственото предназначение на тези илюзии.
Сутринта те видяха Макола с усърдие да монтира големия кантар за теглене на бивници в двора. След известно време Карлие каза:
— Какво се гласи да прави този долен мошеник?
С ленива крачка той се запъти към двора. Кайер го последва. Застанаха наблизо и започнаха да наблюдават. Макола не им обръщаше внимание. След като нагласи кантара, той се опита да качи върху него един от бивниците. Бивникът обаче се оказа прекалено тежък. Негърът се огледа безпомощно и мълчаливо; известно време и тримата стояха неми и вкаменени като статуи. Изведнъж Карлие проговори:
— Хвани го от другия край, Макола, негодник такъв!
Заедно успяха да метнат бивника върху кантара. Кайер трепереше целият. Като мърмореше „О, господи! О, господи!“, той пъхна ръка в джоба си и измъкна оттам къс смачкана хартия и парче молив. Обърна гръб на другите двама, сякаш се готвеше да прави нещо тайно, и скришно записа теглата, които Карлие извикваше ненужно високо. Когато всичко свърши, Макола промърмори под носа си: