Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
За момент настъпи тишина.
— Първо се подчини на посолството и веднага евакуирай всички семейства. Предупреди финландското посолство за паспорта на Азадех. Кажи на Том Локхарт да изпрати паспорта на Шаразад — накарах го да подаде молба преди две седмици, просто за всеки случай. В него има, ъ-ъ, поща за теб, между другото.
Сърцето на Макайвър подскочи.
— Добре, той ще пристигне утре.
— Ще се обадя на „Бритиш Еъруейс“, за да видя дали мога да им осигуря места. Като резерва ще изпратя нашия 125. По график той лети за Техеран утре. Ако имаш някакви проблеми с „Бритиш Еъруейс“, евакуирай всички семейства и останалите с него, започваш от утре. Техеран е още отворен, нали?
— Днес беше — отговори Макайвър внимателно.
Чу Гавалан също така внимателно да казва:
— Слава Богу, властите все още контролират положението.
— Да.
— Мак, какво ще препоръчаш за иранските ни операции?
Макайвър си пое дълбоко въздух.
— Запазваме статуквото.
— Добре. Всичко тук, до най-високото равнище, говори, че дейността ни скоро ще се възстанови. Имаме добро реноме. И бъдеще. Слушай, Мак, онзи слух за „Гърни“ излезе верен.
Макайвър се ухили.
— Сигурен ли си?
— Да. Преди няколко минути получих телекс от „Иран Ойл“. Потвърждават, че ще получим всичките договори на „Гърни“ в Харг, Ковис, Загрос й Ленгех като начало. Очевидно заповедта да ни изцедят е дошла от горе и трябваше да дам щедър пишкеш към фонда за подкупи на нашите партньори. Но това няма значение, ще увеличим четворно печалбите си в Иран, момчето ми. — Пишкешът беше древен ирански обичай, предварителен подарък за услуга, която може да бъде направена. Древен обичаи беше също чиновниците законно да задържат дадения им в процеса на работата пишкеш.
— Това е чудесно, Анди.
— И не е всичко! Мак, току-що поръчах още двадесет 212, а днес потвърдих поръчката за шест Х–63 — той е страхотен!
— Господи, Анди, фантастично! Но не насилваш ли малко, нещата?
— Иран може да, ъ-ъ, има временни затруднения, но останалият свят е изплашен, че няма алтернативни източници на петрол. Янките вече се напикаха, момчето ми. — Гласът му се покачи с още един тон. — Току-що потвърдих още една голяма сделка с „Екс Текс“ за нови договори в Нигерия, Саудитска Арабия и Борнео, друга с „Ол-Гълф Ойл“ в Емирствата. В Северно море сме само ние, „Гърни“ и „Импириъл Хеликоптърс“. — „Импириъл Хеликоптърс“ беше филиал на „Импириъл Еър“, втората полуправителствена авиокомпания, конкурираща се с „Бритиш Еъруейс“. — Много е важно да задържиш нещата в Иран стабилни. Договорите ни, хеликоптерите и резервните части са част от обезпечението ни за новия хеликоптер. За Бога, дръж изкъсо скъпите ни партньори. Как са добрите мили хора?
— Както обикновено.
Гавалан знаеше, че това означава противни, както винаги.
— Току-що бях на разговор с генерал Джавадах в Лондон. — Генерал Джавадах беше напуснал Иран с цялото си семейство преди година, точно преди, да започнат неприятностите. През последните три месеца двама от иранските им партньори със семействата си посетиха Лондон „по медицински причини“, други четирима бяха в Америка, също със семействата си. Трима останаха в Техеран. — Той е глупак, макар че ни струва скъпо. Какво става с Харг? Можем ли вече да се върнем там? — Остров Харг беше изключително важен, огромен морски терминал в Залива, чрез който Иран изнасяше по-голямата част от нефта си — миналата година по това време почти шест милиона варела на ден, а сега едва шестстотин хиляди. Харг беше огромен източник на приходи за С-Г, но преди три седмици военните заповядаха на екипажите и хеликоптерите на С-Г, командувани от капитан Рудигер Луц, да напуснат острова и да се преместят в близкото пристанище на Бандар-е Делам. — Имаме ли някакъв шанс да се върнем?
— Още не, но когато свършат стачките, ще можем да обслужваме всички наши морски сонди от Бандар-е Делам. — Макайвър искаше да прибави спешно: „Анди, видях се с Рудигер и той ми каза под секрет, че се радва, че се е махнал от острова, че той е бомба със закъснител, която всеки момент може да избухне — толкова е лесен за саботажи.“ Вместо това каза рязко: — Ще изпратя отчет със семействата. Властите контролират всичко.
— Да. Как е младият Скот?
— Добре се справя. Всеки момент ще полети на 212. — Макайвър се усмихна. Той беше първият инструктор на Скот.