Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Добре. Може да го изтегля, за да го обучим на Х–63.
— Не, дай му време, Анди. Той е добър, но има нужда от време. Нека да полети година на 212.
— Както кажеш. Как е в Ленгех? — Това беше най-югоизточната им база, която обслужваше целия район на ормузкия проток.
— Добре. Скрагър съобщи, че новите сонди в Сири са бликнали, резервоарите им са пълни до тавана и според последните сведения стачките не са ги засегнали въобще — мислим, че това е, защото Сири е изградена от французите и защото те дадоха убежище на Хомейни, когато преди няколко месеца той беше изгонен от Ирак.
— Добре. Ще предам това. Като говориш с този стар педераст Скраг, предай му поздрави от мен.
— Анди, не мислиш ли, че е време да говориш с него да се пенсионира и…
— Как е медицинското му?
— Идеално, но…
— Нали прегледите са на всеки три месеца и толкова строги и сериозни, както на всички?
— Да, но…
— Щом като е така, да лети.
— Да, но той е на шестдесет и е вече време…
— Докато са му редовни документите, той е капитан — обещал съм му.
— Добре, но да пукна, ако знам как този заядлив, развратен, независим, стар педераст се държи. Кълна се в Бога, мисля, че няма начин да подправи медицинското си. Няма начин. Даже съм летял с него, но нямаше начин да не го пусна и на проверката.
Макайвър остави въпроса в полза на по-важните проблеми.
— Анди, трябва да получа някакви пари. Налични.
— В пощата са.
Макайвър чу силния му смях и му стана по-добре.
— Страхотен си, Китайче!
Китайче беше прякорът, измислен лично от него на Гавалан, който, преди да отиде в Абърдийн, беше прекарал по-голямата част от живота си като китайски търговец, установи се отначало в Шанхай, после със Струанови в Хонконг, където се бяха срещнали за първи път. По това време Макайвър имаше малка, едва кретаща хеликоптерна компания в колонията.
— За Бога, отдавна не сме плащали на наземния персонал, а и издръжката на пилотите, почти всичко трябва да се купува на… — Той се спря навреме. В случай, е някой подслушваше. Насмалко да каже „на черния пазар“. — Проклетите банки са още затворени и малкото налични пари, които съм оставил, са за хюнг яу.
Той използува кантонския израз, който буквално означаваше „благоуханно масло“ пари, използувани за подкуп.
— Джавадах обеща, че утре в Техеран генерал Валик ще ти даде половин милион риала. Получих потвърждаващ телекс.
— Но това са само 6000 долара, а имаме сметки за двадесет пъти по толкова.
— Зная, момчето ми, но той каза, че както Бахтияр, така и аятолахът искат да се отворят банките, така че те ще се отворят до една седмица. Кълне се, че веднага щом отворят, ИХК ще ни платят всичко, което ни дължат. — Междувременно освободил ли е вече акцията?
Това беше кодовото наименование, с което Макайвър и Гавалан обозначаваха паричните средства на ИХК, държани извън Иран, почти шест милиона долара. ИХК дължеше на С-Г почти четири милиона.
— Не. Твърди, че трябва да получи официалното съгласие на партньорите. Държи се настрана.
„Благодаря на Бога за това“ — помисли си Макайвър.
Бяха необходими три подписа по тази сметка — два от партньорите, един от С-Г, така че никоя от страните да не може да пипне специалния фонд без другата.
— Твърде рисковано е, Анди. С първата вноска за новия хеликоптер и лизинговите плащания за оборудването ни тук ти си на ръба на пропастта, нали?
— Целият ни живот е на ръба на пропастта, Мак. Но бъдещето ни е розово. „Да — Помисли си Макайвър, — за хеликоптерния бизнес.“ Но тук в Иран? — Миналата година партньорите го бяха принудили да преотстъпи собствеността на всички хеликоптери и резервните части на С-Г в Иран на ИХК. Гавалан се беше съгласил, при условие че може да купи всичко обратно при първо поискване, без право на отказ от тяхна страна и при условие че те извършват лизинговите плащания за оборудването навреме и изплатят всичките си изостанали дългове. Откакто започна кризата и банките бяха затворени, ИХК спря да плаща и Гавалан извършваше лизинговите плащания за всички базирани в Иран хеликоптери от средствата на С-Г в Абърдийн — партньорите твърдяха, че не са виновни, че банките са затворени. Джавадах и Валик казваха, че щом нещата се нормализират, те, разбира се, ще им върнат всичко. — Не забравяй, Андрю, че ти осигурявахме най-добрите договори през цялата година; ние ги получихме, ние; без нас С-Г нямаше да може да оперира в Иран. Веднага щом всичко се нормализира… Гавалан продължаваше: