Фамилията Прици

Чарли бе прекрасен партньор, отвръщаше така изчерпателно на подадените от нея реплики, импровизирани на момента, но съвсем в духа на героинята й. Той заслужаваше добра дума и когато книгата види бял свят, непременно ще намери начин той да я получи.

При ежедневните полети Чарли се срещна с главите на шест семейства. Той им занесе снимки на Уили и Джоуи, правени едно лято преди три години по време на пикник до Индиан Пойнт, когато пътуваха с излетен кораб на компанията „Хъдсън Ривър Лайн“, нает от дон Корадо, и всички си изкараха така добре, че даже три от момичетата, заченали тогава, станаха булки.

— Най-вероятно снимките не стават вече за нищо, Чарли — каза Сал Партинико в Детройт. — В Програмата получаваш и ново лице, ако искаш.

— Ще почнем от т’ва кат’ начало. Искам всички да търсят, да не остане местенце непроверено. Джоуи е супер швестер. Уили е животно. Хората ни може би трябва така да ги свържат, та да ги познаят.

— Ако можем, ще помогнем. Но нищо не ти обещавам. Наоколо е пълно с такива животни.

Като се върна в Ню Йорк след шестата среща, Чарли вече се бе убедил, че нищо няма да излезе.

— Уили сигурно е заприличал на Калвин Кулидж, след като козметолозите от Програмата са си свършили работата — каза той на Поп.

— Трябва да побутнем Едуардо. Нещо историята с Джордж Ф. Мелън притихна — каза Поп. — Той натиска Дейви Хенли. Тровят живота на Мънгър. Имат лентата от телевизионния екип, който влезе след Мънгър в апартамента на Вито, засега нямат за какво да се закачат, но това не е добре! Мелън като нищо може да те пипне накрая.

— Няма за какво да се хванат, Поп. Само ако Дейви и Мънгър си развържат езиците.

— Нашите хора при Мелън ми докладват но два пъти на ден. Имам двама в предизборния му екип и един в дома му. Трябва да имаме готовност. Ако стане нещо или някой се раздрънка, ако някой му пошушне нещо и той реши да ти лепне Вито — веднага изчезваш от града, докато не минат изборите и Мелън се върне към строителството на телевизионни храмове.

Чарли говори с Мейроуз по телефона три пъти за една седмица — когато тя се бе обаждала в пералнята да му разкаже как напредва работата в апартамента. Отношението му към нея приличаше на това, което французите изпитват към английската кралица — сдържано-васална преданост и отчаяна вярност. Тя бе внучка на Корадо Прици и това я правеше свята, неприкосновена, но също така малко опасна. Имаше само един спомен, свързан с нейното име, преди сегашното й нахлуване в живота му като специалистка по вътрешно оформление: момиченце, което хвърляше торбички с вода върху главите на хората на улицата от третия етаж на бащиния си дом. Всичко това ужасно забавляваше Винсънт, докато един ден тя не улучи и него. Майка й тогава беше още жива, спомни си Чарли, иначе Винсънт като нищо можеше да застреля детето, както беше кипнал.