Фамилията Прици

Не по-малко време Анджело отдели и на Едуардо, когато поръченията на дон Корадо го отведоха в неговото недостъпно обиталище от другата страна на моста, в самия център на богаташкия квартал. Едуардовият подход бе „държавнически“.

— Винсънт е хулиган и си мисли, че като смачка някому главата, проявява сила и власт. Бихме могли да изоставим уличните операции, а загубите, изразени в цифри, ще бъдат едва около 9.24 процента от нарастването на основния капитал през първата година, а след това ще спадне на по-малко от един процент, а след дванадесет години от мръсните пари няма да остане и спомен. Работата на Винсънт не ни е необходима, тя е истинско недоразумение и ни тегли надолу. Трябва да насочим усилията си към разширяване на операциите с партньорите, а да оставим мръсните далавери на Винсънт за негрите и испанците.

Едуардо бе чудо с американския си нос, членовете на семейството изпитваха към него почти мистични чувства, дори благоговение. Беше на петдесет години. До себе си винаги имаше по една млада жена, неизменно наричана Бейби, задължително възпитаничка на Фокскрофт и Бенингтън, всичките бяха като излети от един калъп. И самият Едуардо беше като направен по поръчка. Беше така подстриган, че прическата му надали щеше да подхожда на друг. Зъбите, поръчани при най-добър майстор, говорът и, разбира се — носът.

Извън семейните съвети и сватбите в Бруклин неговата дикция (моделирана по фонограма от видеофилмите на Уилям Ф. Бъкли-Младши) беше несравнима, без еквивалент (или дори само нейно бледо подобие) в никоя от англоговорящите страни на света. Звуците, макар и произвеждани първоначално от друг, сега си бяха собственост на Едуардо.