Фамилията Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- Переводчик: Емилия Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фамилията Прици». Краткое содержание книги:
Нещата се развиваха в съвсем друга посока напоследък. Тя не беше вече момиченце и дори Чарли болезнено усещаше захапката й; разбираше, че веднага трябва да направи нещо, иначе никога няма да я придума да го пусне. Прибираше се вечер в дома на баща си, а там го чака бележка от нея, в която съобщаваше, че е закърпила чорапите му. И още не свалил шапка, дето се вика, тя звъни да го пита дали си е намерил чорапите. Той й вика: „К’во ги кърпиш, старите чорапи! Имат дупки. Аз ги фърлям тия“. А тя: „О, Чарли!“ Той ясно си представяше как поклаща глава, а на устните й потрепва загадъчната усмивка. С Поп говорила за неговите любими ястия и когато Чарли се връщаше, намираше бележка, че в хладилника има sarde a beccassicu24 или нещо от рода. И Чарли трябваше още в същия миг да се обади и да благодари, в противен случай тя се обаждаше. Правеше му и други подаръци. Той й казваше: „Господи, Мей, трябва аз да ти подарявам, а не ти.“ А тя: „Какво чакаш, хайде!“
Снабди го с безжичен телефон за терасата, а за спалнята — апарат, възпроизвеждащ природни шумове, като плисъка на океана, водопад или дъжд, с две степени за силата на звука. Купи му и електронен анализатор за конни надбягвания, макар и да беше добре известно, че стъпва на хиподрума веднъж и залагаше само на сигурно, а иначе никога не правеше облози, защото „нека оставим това на гражданите“ беше неговото мнение по въпроса.
Видя се принуден да й подари парфюм, но беше го избрал несполучливо.
— К’во значи не му е тънък ароматът — попита я той по телефона. — Или мирише, или не?
Един вторник трябваше да обядва с нея, защото искала да му покаже някои платове за мебелите, било важно, тъй като той ще живее там, но храната иначе му хареса — той винаги търсеше нови рецепти, а в малкото сицилианско заведение, което тя бе открила в долната част на Уест Сайд, предлагаха ястие, наречено „Корона от тръни“: гнездо, изплетено от спагети, с червени чушки и сочни маслини вътре. Реши да направи такова за Великден, щеше да го прати на отец Пасананте, в църквата на Санта Грация ди Траджето, за помен на майка си.
Пет дена по-късно го склони да отидат в апартамента. Всичко беше готово и тя каза, че трябва заедно да видят резултата от работата. Нямаше как да откаже, макар че беше средата на работния ден, но тя настояваше, и в края на краищата, щом си е свършила работата, имаше право да чуе неговата оценка. Чарли тогава се радваше на ведро настроение, защото Мардел започваше да приема фактите позитивно след онзи ужасен патетичен изблик, когато й бе казал, че ще отсъства от града за няколко дни.
Мей грееше досущ като бременна жена, но това изобщо не можеше да е вярно, поне що се отнася до негово участие. Тя пристигна в пералнята с такси, а там се качиха в пикапа на Чарли и тръгнаха за жилището на крайбрежната улица. Бе облечена с нещо ефирнобяло, съвсем не на място в суровия ноемврийски ден и лепкавата киша, през която колата си пробиваше път, но Мейроуз искаше да прилича на булка, такава беше основната идея. Пътуваха в кола с вдигащи се седалки и два телефона — отпред и отзад, хладилниче, стереотелевизор и пухкав мокет, а в ръката й стърчеше дълга червена роза. Тя каза:
— Трябва да я държа със зъби, но няма да можем да си говорим.
Отключи вратата и я отвори със замах — откри се малкото антре, изпълнено в кремаво и бежово, килимче с осем нюанса на „карамел“ и зелено. Печатните японски репродукции на стената имаха бежови рамки от кожа. Срещу входната врата, на полустената бе закрепена кръгла ваза с кафяви и зелени копринени орхидеи, произвеждани от Прици в Тайван. Приглушено, меко осветление.
— Ей, да не сме сбъркали етажа!
— Чарли, пренеси ме през прага — разпореди се тя. Той вече бе влязъл в апартамента.
— Свети Исусе, Мей! Вито трябваше да види това! Свършила си наистина страхотна работа.
24
Сицилианско ядене — Бел.ред.