Фамилията Прици

Старите мебели на Вито бяха изчезнали, взе ги Армията на спасението. Вместо тях имаше съвсем новички, каквито не бе виждал другаде, освен по страниците на списанията от два долара, всичките с прекрасни, живи цветове.

— Откъде се сещаш да направиш такова нещо?

Тя все още го чакаше отвън, пред вратата.

— Чарли?

Той се обърна.

— Внеси ме вътре — заповяда тя.

Те втренчено се гледаха известно време, докато Чарли осъзнае какво иска от него. Той пресече стаята и я взе на ръце. Божке, мина му бегло през ума, добре, че не е Мардел, подът можеше да се продъни. Щеше да ми е нужен механизъм за вдигане на тежестта.

Той ритна вратата след себе си и се втренчи в лицето й, толкова близо до неговото — ноздрите, потръпващи криле на лебед, а очите, огромни, лъскаво-черни, замъглени от страст и желание: той я целуна, тя го задържа, обвила врата му с ръце. „Хич не е зле“ беше усещането на неговото здраво, в разцвета на силите младо тяло, и олюлявайки се, влезе с нея в спалнята, хвърли я на леглото и се метна отгоре й.

Неописуемо беше, въпреки че ярките преживявания с Мардел светваха и угасваха в съзнанието му. Все едно беше завързан в торба с единадесет змии-боа. На няколко пъти се изплаши, че таванът се срутва. А в един миг усети как главата му се топи, разтича се по раменете и се разплесква из леглото. Окапаха пръстите на краката му. По-късно, след края, си даде пълна сметка за станалото. Беше спал с една Прици. Какво щеше да си помисли тя и как щеше да се оправя той?