Фамилията Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- Переводчик: Емилия Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фамилията Прици». Краткое содержание книги:
Преди да спре вниманието си на Чарли, тя си знаеше, че слабото място в нейния план са незаконните операции. Баща й, шефът в тази област, за нищо на света нямаше да допусне жена в семейния бизнес. Ще трябва много внимателно да подкопава почвата под краката му, като честичко сяда до него и подпитва за тънкостите и тайните на улицата. Изневиделица Чарли стана заместник на баща й и негов vindicatore. Дядо й го уважаваше. Чарли имаше голямо бъдеще в семейството. Чарли щеше да придобие мощ. Ето защо се налагаше бракът й с него, така щеше да контролира незаконната страна от семейния бизнес, който зареждаше с пари Едуардовата половина и, да речем след десет-петнадесет години, когато поеме поста от Едуардо, щеше да господствува и над двете части. Всички ще трябва да я наричат Дона Мей, първата жена в историята на мафията, станала глава на клан. Вероятно не можеш да живееш с такава амбициозна надежда, ако не си малко луд. Всеки сицилианец щеше да потвърди, че всичко това е неизпълнима мечта.
На седемнадесетия рожден ден на сестра си Тереза тя отправи към Чарли първата стрела. Присъствието му беше васален дълг. Тереза носеше името Прици. На тържеството бяха всички с фамилно име Прици, Сестеро, Партана или Гароне: мъже, жени и деца. Винаги ставаше по един и същ начин. Когато настъпи подходящ момент, дядо й, с подчертано натежали от годините стъпки, ще се дотътри до микрофона и ще произнесе реч. Той шепне в ухото на Винсънт на сицилиански, а Винсънт предава думите му в микрофона — на „бруклински“, изхвърляйки думите от дълбините на корема, сякаш се изтърсваше обърната с ръчките нагоре пълна количка. След това дон Корадо ще връчи на Винсънт традиционния годишен чек от хиляда долара, подарък за рождения ден, а той ще направи знак на Тереза да се качи на сцената при тях и на свой ред ще й връчи чека. Тя ще целуне дядо си, баща си и чичо Едуардо, точно по определения от Винсънт ред. Оркестърът от четирима музиканти, оплешивели и посивели, които свиреха вече петдесет и една години на всички тържества у Прици, ще изпълнят „Честит рожден ден“, а всички Прици, Сестеро, Партана и Гароне ще пеят. Винсънт ще поведе Тереза на дансинга. Ще гръмне „Юбилейният валс“ и след като двойката направи една обиколка, кавалерът на Тереза, Петси Гароне, неин fidanzato23, ще продължи танца с нея и тогава всички ще излязат на дансинга.
Мейроуз не пропусна да застане до Чарли, когато започнаха да пеят, за да може, щом започне валсът, просто да му каже:
— Хайде, Чарли. Да потанцуваме.
— Божке, Мей — отвърна Чарли, — не съм танцувал от празненството на Роко.
— А к’во правиш в събота вечерта? Сигурно си играеш с гълъби! Хайде, ела — и тя го задърпа към дансинга. — Ей, ти си страхотен! — каза Мей след няколко кръга.
— Изръсих в „Артър Мъриз“ осемстотин и четиридесет долара, да ме научат да танцувам като хората.
— Тъй ли?
— Играя румба, самба, мамбо, валс и фокстрот.
— А някой по-особен вид борба?
— Това го мога и го правя, когато си поискам.
— Чувам, че ходиш вечер на училище?
— Ама там не учим танци.
— Защо не съм те виждала насам?
Той сви рамене.
— Аз съм си тука. Ти ходиш в Ню Йорк.
— Защо не дойдеш на вечеря у дома?
— С Винсънт се гледаме по цял ден.
— Тогава неделя на обед? Татко всяка неделя обядва на яхтата с дон Корадо.
— Не знам…
— Къде живееш?
— В апартамента на Вито Деспиза.
— О, така ли?
— Апартаментът е страхотен, ако не бях аз, друг щеше да го вземе.
— Вито бе лишен от собственост, нали?
— Ъхъ.
— Вика ли специалист-декоратор?
— Какво е това?
— Това, с което се занимавам в Ню Йорк.
— Тъй ли?
— Защо да не обзаведа твоя апартамент?
— К’во искаш да кажеш?
— Да подбера подходящи цветове за всичко, и като влезеш или отвориш сутрин очи, дори да ти е зле, ще се оправиш.
23
Годеник (ит.) — Бел.ред.