Фамилията Прици

— Мълиган.

— Мардел, сигурно е Маргарет. Запомни да я наричаш Маргарет и виж к’во ш’стане.

— Мардел по ми допада. Тя е англичанка.

— По произход ли?

— От Англия е.

— Мълиган не намирисва на английски.

— Тя знае по-добре. Родена е в Шафтсбъри, Англия. Само да видиш как се пише! Аз погледнах. На нищо познато не ми прилича. Когато била дванадесетгодишна, баща й ги оставил, умрял от проказа, така казала майка й.

— Странна работа.

— Тя вярва на тази история. Никой не може да я разубеди. Аз й обяснявам, че майката е избрала този начин само за да не каже, че баща й е бил нещо много по-лошо. Обаче тя изобщо не ме чува.

— И какво общо има това с Винсънт, освен дето ще те вземе на мушката?

— Защото тя не може без мене, даже ако ме няма само няколко дена. Не мога да я оставя. Страх ме е да не направи някоя глупост. Тя, Мардел, е малко откачена, но иначе е върховна. Жена с цена. Не може да готви, ама се старае. Казвам й, недей, не е за теб. Още не мога да разбера как се побира в нейната вана. Ще ти кажа нещо, тате. Като я гледам, понякога ме боли сърцето.

— Дали не ти върти някой номер. Жените са подли.

— Не. Тя толкова се тревожи. Божичко, понякога даже си слага обувки с различен цвят!

— Тя носи от ония ярки обувки?

— Аз й казвам, виж, само някой да те пипне с пръст, свършил е курса, к’во се тормозиш. А тя — че кой се тормози, аз не се тормозя. Питам я тогава, а що обувките на краката ти са различни?

— Чарли, загазил си.

— Най-после се разбра, че се мислела за боклук. Хич не разбрах к’во ми говори. Красиво момиче, странно момиче, голяма хитруша, много неща са й ясни. Как може да мисли, че не била добра за обществото?

— Имах една позната навремето, която се мислеше за пачавра, защото майка й я наричала пачавра откакто се помнеше.

— Аз я сграбчих. На ти викам, двадесет и пет хиляди в брой. Кой от обществото, дето не си добра за него, се разхожда с двадесет и пет хилядарки с джоба?

— Тя какво отговори?

— Каза ми: от колко време вече ходя с различни обувки? Промених мнението си. Знаеш ли защо? Защото ме обичаш, и всяка жена, обичана от мъж като теб, трябва да знае, че е добра за всяко общество на света.

— Положението е много сериозно.

— Питам я защо не иска да яде, ако не й кажа да яде?

— Наистина не е като другите.

— Мисля си, че е малко луда. Може да прави един специален трик, с радиосигналите, няма да повярваш!

— Като нищо ще повярвам. Джон Ф. Мелън те гласи за електрическия стол. Ти се занасяш и пикаеш на честта на Винсънт Прици и на представата на Корадо Прици за лоялност. Имаш нужда от един по-голям радиолъч. Истински късмет ще бъде, ако не хванеш рак.