Фамилията Прици

— Както дойде. Тъй или иначе, Винсънт ме изпраща в Балтимор по работа.

— Във връзка със социалните осигуровки ли?

— Ти пък откъде знаеш?

— Аз съм Прици, не забравяй. За к’во мислиш говорим с баща ми, за голф?

— Винсънт и ГОЛФ?

— Е, трябваше да кажа поло. Кога тръгваш за Балтимор?

— Питай Винсънт. Не ми е казал още.

— Ще ме заведеш ли на вечеря във вторник?

В гласа й отекна нещо твърдо; не че го задължаваше, но беше доста настойчива.

Чарли се мъчеше да разбере какво му е дошло на главата. Това тук беше внучката на Корадо Прици. Показваше си рогата и какво се очаква от него? Да я разкара? Заплетена история, и като че още повече щеше да се заплита, знаеше си, че рано или късно работата ще опре до Поп.

— Чудесно — каза Чарли пряко волята си, — но имам и друга работа. Дават ми един от личните самолети на Едуардо и отивам да обиколя семействата, ще говорим как да измъкнем Уили Деспиза от неговата дупка, където и да е.

— Едуардо не може ли да го намери чрез Програмата?

— Не.

— Добре, Чарли, ти си върши твоята работа, а аз — моята. Когато се върнеш, ще съм свършила и тогава ще празнуваме.

Мейроуз гледаше на Чарли като на средство за изпълнение на собствения си план, докато той не й даде да разбере, че нейното съществуване не бе от особено значение за него. Никой не беше се държал така пренебрежително към нея. Мъжете бяха готови да пълзят в краката й, ако им се усмихнеше; мъже, които не подозираха, че е внучка на Корадо Прици. А Чарли бе готов да пълзи, за да й се измъкне. Държеше се с нея като с леля Амалия, любимата дъщеря на дон Корадо, жена от семейство Прици, която трябваше да бъде почитана и уважавана. Нищо подобно не бе преживявала досега. Искаше ли нещо от мъж, говореше направо и те и го даваха, а после им нареждаше да изчезнат. Тя беше Прици, очакваха я големи дела. Чарли щеше да е от полза, в никакъв случай незаменим, но много полезен. Ако не я бе отрязал така откровено за вечерята и всичко останало, той щеше да си остане просто едно от приятните момчета, не особено значим сам по себе си, но по-полезен от друг, защото щеше да й послужи за изграждане на нейния план като й стане съпруг. Сега стана ясно, че трябва да бъде малко опитомен и превъзпитан. Неговата съпротива разбуди Афродита у нея и посмачка навирения й нос.

Тя не вярваше да има друга жена. За Чарли се говореше, че нехае за нежния пол, или внезапно пламва и ги изгаря. След време намира друга. Сигурно в момента е във фаза „след пожар“ и най-добре ще бъде да изчака. От друга страна, ако Чарли така и не се запали по нея, това ще я затрудни. Трябва хубавичко да помисли как да го разпали.