Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Куртоазни новели-ле - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Куртоазни новели-ле

Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:

Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 58
Перейти на страницу:
Облегната на парапета, кралицата била обзета от смут, щом в групата се взряла [245] и рицаря Ланвал познала. Придворните си дами тя повикала и слязла с тях, за да потърсят развлечение сред рицарското обкръжение. [250] Щом рицарите ги видели, със радост дамите приели и им протегнали ръце с усмивка ведра на лице. Единствено Ланвал стоял [255] встрани от тях, погълнат цял от мисълта пак да отиде с любимата си да се види, да я целуне и прегърне. Той не желаел да обърне [260] внимание на тържествата — не радвали му те душата. Кралицата не се стърпяла и при Ланвал се озовала, защото имала желание [265] най-съкровеното признание да му направи и му рекла: — Като че вечност е изтекла, Ланвал, от оня ден, когато по вас ми закопня душата. [270] Обичам ви, ценя ви много… Бъдете сигурен, ей Богу, че зарад любовта към вас пожертвала бих всичко аз. — Кралице — рекъл той — не бива [275] да се оплитаме в такива интимни връзки, че за мен дългът към краля е свещен. Не ще му изменя.                                 А тя, под напора на яростта, [280] отвърнала му гневно: — Зная, че за любовната омая душата ви, Ланвал, е чужда, че от жени тя няма нужда, защото искате със млади [285] мъже да търсите наслади… Аз чудя се как в своя двор Артур търпи такъв позор.
        Ланвал, с горчилка на сърцето, й казал нещо, за което [290] отпосле много съжалявал. — Кралице, нямам и представа за споменаваните връзки. Макар че с тези думи дръзки на яростта ви се обричам, [295] ще ви призная, че обичам и съм обичан от жена прекрасна: в цялата страна по красота тя надминава онез, които аз познавам. [300] И нейната слугиня даже, сравнена с вас, ще се окаже по-стройна, по-добра, по-мила…         Кралицата се разгневила, обидена и унизена, [305] като от болест поразена, в покоите си се прибрала, във своето легло се свряла и се заклела да не става, да не излиза дотогава, [310] дордето от самия крал безсрамният и груб Ланвал не си получи наказание за непристойното държание.
И тъй като денят превалял, [315] от лов завърнал се и кралят и улова богат показал. Щом той в покоите си влязъл, миг след това се появила кралицата и заявила, [320] разстроена и просълзена, че от Ланвал опозорена била тоз ден: понеже тя отхвърлила му любовта78, той я обидил, унизил, [325] като признал, че влюбен бил в девойка с хубост на богиня, а тя пък имала слугиня със грациозност всепризната и че засенчвала самата [330] кралица… Крал Артур веднага заклел се, че тоз рицар нагъл ще бъде на въже качен или на клада изгорен за таз обида непростима, [335] а после наредил на трима барони да го доведат.
вернуться

78

Ст. 324: Сцената е в съзвучие с библейския разказ за Йосиф и жената на Путифар. Вж. Битие 39:7-19.

1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 58
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)