Куртоазни новели-ле
- Автор: Франс Мари дьо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-127-2
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:
Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
Перейти на страницу:
Облегната на парапета,
кралицата била обзета
от смут, щом в групата се взряла [245]
и рицаря Ланвал познала.
Придворните си дами тя
повикала и слязла с тях,
за да потърсят развлечение
сред рицарското обкръжение. [250]
Щом рицарите ги видели,
със радост дамите приели
и им протегнали ръце
с усмивка ведра на лице.
Единствено Ланвал стоял [255]
встрани от тях, погълнат цял
от мисълта пак да отиде
с любимата си да се види,
да я целуне и прегърне.
Той не желаел да обърне [260]
внимание на тържествата —
не радвали му те душата.
Кралицата не се стърпяла
и при Ланвал се озовала,
защото имала желание [265]
най-съкровеното признание
да му направи и му рекла:
— Като че вечност е изтекла,
Ланвал, от оня ден, когато
по вас ми закопня душата. [270]
Обичам ви, ценя ви много…
Бъдете сигурен, ей Богу,
че зарад любовта към вас
пожертвала бих всичко аз.
— Кралице — рекъл той — не бива [275]
да се оплитаме в такива
интимни връзки, че за мен
дългът към краля е свещен.
Не ще му изменя.
А тя,
под напора на яростта, [280]
отвърнала му гневно: — Зная,
че за любовната омая
душата ви, Ланвал, е чужда,
че от жени тя няма нужда,
защото искате със млади [285]
мъже да търсите наслади…
Аз чудя се как в своя двор
Артур търпи такъв позор.
Ланвал, с горчилка на сърцето,
й казал нещо, за което [290]
отпосле много съжалявал.
— Кралице, нямам и представа
за споменаваните връзки.
Макар че с тези думи дръзки
на яростта ви се обричам, [295]
ще ви призная, че обичам
и съм обичан от жена
прекрасна: в цялата страна
по красота тя надминава
онез, които аз познавам. [300]
И нейната слугиня даже,
сравнена с вас, ще се окаже
по-стройна, по-добра, по-мила…
Кралицата се разгневила,
обидена и унизена, [305]
като от болест поразена,
в покоите си се прибрала,
във своето легло се свряла
и се заклела да не става,
да не излиза дотогава, [310]
дордето от самия крал
безсрамният и груб Ланвал
не си получи наказание
за непристойното държание.
И тъй като денят превалял, [315]
от лов завърнал се и кралят
и улова богат показал.
Щом той в покоите си влязъл,
миг след това се появила
кралицата и заявила, [320]
разстроена и просълзена,
че от Ланвал опозорена
била тоз ден: понеже тя
отхвърлила му любовта78,
той я обидил, унизил, [325]
като признал, че влюбен бил
в девойка с хубост на богиня,
а тя пък имала слугиня
със грациозност всепризната
и че засенчвала самата [330]
кралица… Крал Артур веднага
заклел се, че тоз рицар нагъл
ще бъде на въже качен
или на клада изгорен
за таз обида непростима, [335]
а после наредил на трима
барони да го доведат.
вернуться
78
Ст. 324: Сцената е в съзвучие с библейския разказ за Йосиф и жената на Путифар. Вж. Битие 39:7-19.
Перейти на страницу: