Куртоазни новели-ле

Девойките се приближили [495] до краля и го поздравили: — Дано Всевишният творец закриля кралския дворец и вас, кралю! Благоволете на хората си да речете [500] за гости да стъкмят палата и да постелят по леглата коприни лъскави и свила, че господарката ни мила би искала да ви гостува [505] и да остане да нощува.         Щом кралят разпоредби дал, пред съдиите настоял присъдата да обявят. — Кралю, — му рекли те, — съдът [510] прекъсна свойто заседание, защото трябваше внимание на дамите да се обърне, но незабавно ще се върнем към делото. [515]                         Ала тогава съгледали, че приближават две други млади хубавици върху испански магарици. И в двора не един васал въобразил си, че Ланвал [520] ще бъде тутакси спасен. Добросърдечният Говен към рицаря се пак завтекъл и най-приятелски му рекъл: — Сеньор Ланвал, не се косете! [525] Я вижте там онези двете чаровни хубавици знатни! Една от тях е вероятно любимата ви. — Не, до днес, сеньор, не съм аз имал чест [530] да ги познавам. Ни една не е прекрасната жена, която ми плени душата.         Събралите се във палата все още гледали с възхита [535] лицето, тялото, очите на двете прелестни девици. По хубост тяхната кралица отстъпвала им очевидно, макар че туй било обидно [540] за нейния върховен сан. По-възрастната с глас припрян на краля рекла: — Сир, след час и господарката ни с вас ще иска да говори. Тя [545] желала би и през нощта тук да остане.                                 Кралят пак дал заповед къде и как да бъде дамата приета и щом били и тези двете [550] девойки в двора настанени, пред свойте преки подчинени той настоял да подновят процеса и да огласят най-справедливото решение, [555] защото губела търпение кралицата, че цял ден тя дори и залък хляб в уста не турила. И този път, когато готвел се съдът [560] да заседава, се задала девойка с кожа снежнобяла (най-хубавата в този свят) на бял великолепен ат със сбруя приказна — такава, [565] че кой каквото ще да дава, не би събрал пари за нея. Девойката, същинска фея, била със туника, която пристягала така снагата, [570] че да събужда възхищение чудесното телосложение: със шия и от сняг по-бяла, с коса възруса (тя блестяла дори от златото по-ярко), [575] с очи, в които огън жарко припламвал, със красиви устни, с кафяви вежди, с грим, изкусно и с мяра сложен по лицето, и с наметало, под което [580] се очертавали краката. Държала тя сокол в ръката, ситняла хрътка подир нея, оръженосец във ливрея великолепен рог държал [585] и редом с дамата вървял. Нито Дидона, ни Венера не могат с нея да се мерят по привлекателност и чар. И всеки в двора, млад и стар [590] не спирал да се възхищава, като я гледал да минава с походка достолепно бавна. Дори и съдиите явно били дотолкоз възхитени, [595] че се почувствали съгрени от радост, още непозната. Най-старият барон в страната приел би, ако туй е нужно, на нея до живот служи. [600] Приятели за сетен път пристигнали да известят Ланвал, че влиза във палата една красавица, която, ако е рекъл Бог, ще може [605] на него помощ да предложи. — Не е тя нито кестенява, ни рижа, ала притежава чаровна хубост, тъй голяма, че на земята равна няма. [610]         Щом чул тез хубави слова, той вдигнал насърчен глава, като въздъхнал облекчено, и по лицето зачервено пребягнала усмивка лека: [615] — Това е мойта мила… Нека да ме убият този ден, щом тя не се смили над мен. Макар и в сетния си час, щастлив бях да я видя аз. [620]         А тя, щом от жребеца слязла, в тържествената зала влязла, Артур със куртоазен жест на дамата оказал чест, а цялото му обкръжение [625] посрещнало я с уважение, с каквото някой друг едва ли е бил приеман в тези зали. Пред краля дамата, подир ред почести, изрекла: — Сир, [630] на всички в двора и на вас ще кажа нещо важно аз: обикнах един ваш васал, известен с името Ланвал. Макар че няма основание, [635] съдът се готви наказание да му наложи за словата, които казал… Но вината е на кралицата предимно. Към отношение интимно [640] не я е предизвиквал той. Сега съм между вас… И кой ще каже, че Ланвал едва ли е имал право да се хвали.         Понеже чули и видели [645] красавицата, всички счели, че всъщност тя е оправдание за споменатото държание. Спасителката му тогава решила да си заминава… [650] Ала във близост с тази зала, на сиво мраморно стъпало (удобно място, откъдето се мятали върху конете придворните) стоял Ланвал. [655] И щом тя на жребеца бял край него минала, той скочил отзад и с нея се насочил към Авалон…81 Не малко хора в Бретан и досега говорят, [660] че скоро след това далече бил рицарят Ланвал отвлечен и краят му не е известен. Така завършва мойта песен.