Куртоазни новели-ле
- Автор: Франс Мари дьо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-127-2
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:
Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
Перейти на страницу:
Девойките се приближили [495]
до краля и го поздравили:
— Дано Всевишният творец
закриля кралския дворец
и вас, кралю! Благоволете
на хората си да речете [500]
за гости да стъкмят палата
и да постелят по леглата
коприни лъскави и свила,
че господарката ни мила
би искала да ви гостува [505]
и да остане да нощува.
Щом кралят разпоредби дал,
пред съдиите настоял
присъдата да обявят.
— Кралю, — му рекли те, — съдът [510]
прекъсна свойто заседание,
защото трябваше внимание
на дамите да се обърне,
но незабавно ще се върнем
към делото. [515]
Ала тогава
съгледали, че приближават
две други млади хубавици
върху испански магарици.
И в двора не един васал
въобразил си, че Ланвал [520]
ще бъде тутакси спасен.
Добросърдечният Говен
към рицаря се пак завтекъл
и най-приятелски му рекъл:
— Сеньор Ланвал, не се косете! [525]
Я вижте там онези двете
чаровни хубавици знатни!
Една от тях е вероятно
любимата ви. — Не, до днес,
сеньор, не съм аз имал чест [530]
да ги познавам. Ни една
не е прекрасната жена,
която ми плени душата.
Събралите се във палата
все още гледали с възхита [535]
лицето, тялото, очите
на двете прелестни девици.
По хубост тяхната кралица
отстъпвала им очевидно,
макар че туй било обидно [540]
за нейния върховен сан.
По-възрастната с глас припрян
на краля рекла: — Сир, след час
и господарката ни с вас
ще иска да говори. Тя [545]
желала би и през нощта
тук да остане.
Кралят пак
дал заповед къде и как
да бъде дамата приета
и щом били и тези двете [550]
девойки в двора настанени,
пред свойте преки подчинени
той настоял да подновят
процеса и да огласят
най-справедливото решение, [555]
защото губела търпение
кралицата, че цял ден тя
дори и залък хляб в уста
не турила. И този път,
когато готвел се съдът [560]
да заседава, се задала
девойка с кожа снежнобяла
(най-хубавата в този свят)
на бял великолепен ат
със сбруя приказна — такава, [565]
че кой каквото ще да дава,
не би събрал пари за нея.
Девойката, същинска фея,
била със туника, която
пристягала така снагата, [570]
че да събужда възхищение
чудесното телосложение:
със шия и от сняг по-бяла,
с коса възруса (тя блестяла
дори от златото по-ярко), [575]
с очи, в които огън жарко
припламвал, със красиви устни,
с кафяви вежди, с грим, изкусно
и с мяра сложен по лицето,
и с наметало, под което [580]
се очертавали краката.
Държала тя сокол в ръката,
ситняла хрътка подир нея,
оръженосец във ливрея
великолепен рог държал [585]
и редом с дамата вървял.
Нито Дидона, ни Венера
не могат с нея да се мерят
по привлекателност и чар.
И всеки в двора, млад и стар [590]
не спирал да се възхищава,
като я гледал да минава
с походка достолепно бавна.
Дори и съдиите явно
били дотолкоз възхитени, [595]
че се почувствали съгрени
от радост, още непозната.
Най-старият барон в страната
приел би, ако туй е нужно,
на нея до живот служи. [600]
Приятели за сетен път
пристигнали да известят
Ланвал, че влиза във палата
една красавица, която,
ако е рекъл Бог, ще може [605]
на него помощ да предложи.
— Не е тя нито кестенява,
ни рижа, ала притежава
чаровна хубост, тъй голяма,
че на земята равна няма. [610]
Щом чул тез хубави слова,
той вдигнал насърчен глава,
като въздъхнал облекчено,
и по лицето зачервено
пребягнала усмивка лека: [615]
— Това е мойта мила… Нека
да ме убият този ден,
щом тя не се смили над мен.
Макар и в сетния си час,
щастлив бях да я видя аз. [620]
А тя, щом от жребеца слязла,
в тържествената зала влязла,
Артур със куртоазен жест
на дамата оказал чест,
а цялото му обкръжение [625]
посрещнало я с уважение,
с каквото някой друг едва ли
е бил приеман в тези зали.
Пред краля дамата, подир
ред почести, изрекла: — Сир, [630]
на всички в двора и на вас
ще кажа нещо важно аз:
обикнах един ваш васал,
известен с името Ланвал.
Макар че няма основание, [635]
съдът се готви наказание
да му наложи за словата,
които казал… Но вината
е на кралицата предимно.
Към отношение интимно [640]
не я е предизвиквал той.
Сега съм между вас… И кой
ще каже, че Ланвал едва ли
е имал право да се хвали.
Понеже чули и видели [645]
красавицата, всички счели,
че всъщност тя е оправдание
за споменатото държание.
Спасителката му тогава
решила да си заминава… [650]
Ала във близост с тази зала,
на сиво мраморно стъпало
(удобно място, откъдето
се мятали върху конете
придворните) стоял Ланвал. [655]
И щом тя на жребеца бял
край него минала, той скочил
отзад и с нея се насочил
към Авалон…81 Не малко хора
в Бретан и досега говорят, [660]
че скоро след това далече
бил рицарят Ланвал отвлечен
и краят му не е известен.
Така завършва мойта песен.
Перейти на страницу: