Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:
Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция. В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
До нас е стигнала вестта
за любовта и гибелта
на двама влюбени, живели
в Нормандия. За тях са пели
и песен във Бретан… Тук аз [5]
ще я предам във стих за вас.
Във Невстрия, чудесен кът
(Нормандия го днес зоват)
ще видите висок баир:
там тези двама млади в мир [10]
за вечни времена почиват.
Оттам по пряк път се отива
до град с висок защитен вал,
съзидан от добрия крал
на питрите. Той в тяхна чест [15]
бил кръстен Питър и до днес
все още тъй се именува82.
Дордето този крал царувал,
момиченце му се родило.
Но той съпругата си мила [20]
загубил и със него само
била отрасла дъщеря му.
Той нямал други близки хора,
затуй утеха и опора
било красивото момиче [25]
за краля, който го обичал
тъй, както никой друг баща.
Младежите от областта
начесто идвали в палата,
за да поискат от бащата [30]
ръката й, но той обратно
отпращал всички кандидати,
защото не помислял даже,
че някой ден ще се окаже
от дъщеря си отделен, [35]
макар че често бил винен
от близкото си обкръжение
за странното си поведение.
Зачудил се бащата как
вернуться
82
Ст. 17: Както се вижда от началото на разказа, това „ле“ черпи сюжета си от етиологична легенда (легенда за произход). Въпросната легенда е свързана с манастира „Двамата влюбени“, построен през XII в. в горната част на възвишение от 140 м. Малкият манастир получава името си вероятно покрай двойка аскети, оттеглили се на това място. И в наши дни легендата се разказва в нормандското село Пон дьо Ларш на левия бряг на р. Сена. Според някои критици Мари заимства основния мотив — за младите влюбени, които родителите разделят — от Овидиевия разказ за Пирам и Тисба (Метаморфози, кн. 4) и го съчетава с друг — за краля вдовец, който обича безмерно дъщеря си и поставя неизпълними условия пред женихите. Той се среща в редица средновековни разкази. Най-известен е романът Едноръката (La Manekine, XIII в.) от Филип дьо Маноар. През XVII в. Шарл Перо претворява мотива в разказа си „Магарешката кожа“.
