Куртоазни новели-ле

Ала сега жената млада решила да се изповяда пред него: — Радвайте се, скъпи! За нас щастлив момент настъпи… Ще ви призная, че и аз [115] ви любя и от този час ще бъда ваша занапред.         След туй те дали си обет да се обичат до смъртта. Разказала му поел е тя [120] как ставал върколак мъжът й, как той отивал много пъти да скита из гората дива и как одеждите си скривал под туфата отвъд превала. [125] А най-накрая настояла той дрехите му да намери. Така на теглила безмерни е бил обречен Бисклавре. Съседи търсили навред, [130] ала от него ни следа. Помислили си, че беда ще го е сполетяла, щом не се завръща в своя дом. От туй зарадвали се само [135] съседът-рицар и жена му.         Веднъж, след около година, на лов бил кралят и преминал оттам, където денем-нощем се скитал Бисклавре все още. [140] Не щеш ли, кучета, викачи подгонили го, той обаче да се спаси от тях успял. Но в миг видял, че броди крал и се нататък устремил, [145] за стремето се уловил, покорно поклонил се ниско във знак, че милост той му иска. Веднага кралят го разбрал и извикал своите васали: [150] „Какво чудовище страхотно! Я вижте как това животно за милост лази ми в нозете. От кучетата го пазете: държа да бъде пощадено; [155] то явно с ум е надарено…66 Аз мисля, че е най-добре ловът ни на часа да спре и всички да се върнем в двора.“         И кралят с неговите хора [160] си тръгнали, а редом с тях и Бисклавре, обзет от страх, че може да се злепостави и кралят да го изостави. Но кралят тъй бил впечатлен [165] от станалото този ден, че го в двореца настанил и на слугите наредил безупречно да се държат към него и да му дадат [170] да се нахрани до насита. И дворцовата вярна свита обслужвала го със старание и със заслужено внимание, защото бил добър, учтив, [175] благовъзпитан, доверчив, любезен… Всяка нощ той спял в съседство със самия крал, пътувал с него неразделно и го обичал безпределно. [180] И всички кралски приближени били от него удивени67.