Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Куртоазни новели-ле - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Куртоазни новели-ле

Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:

Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 58
Перейти на страницу:
Ала сега жената млада решила да се изповяда пред него: — Радвайте се, скъпи! За нас щастлив момент настъпи… Ще ви призная, че и аз [115] ви любя и от този час ще бъда ваша занапред.         След туй те дали си обет да се обичат до смъртта. Разказала му поел е тя [120] как ставал върколак мъжът й, как той отивал много пъти да скита из гората дива и как одеждите си скривал под туфата отвъд превала. [125] А най-накрая настояла той дрехите му да намери. Така на теглила безмерни е бил обречен Бисклавре. Съседи търсили навред, [130] ала от него ни следа. Помислили си, че беда ще го е сполетяла, щом не се завръща в своя дом. От туй зарадвали се само [135] съседът-рицар и жена му.         Веднъж, след около година, на лов бил кралят и преминал оттам, където денем-нощем се скитал Бисклавре все още. [140] Не щеш ли, кучета, викачи подгонили го, той обаче да се спаси от тях успял. Но в миг видял, че броди крал и се нататък устремил, [145] за стремето се уловил, покорно поклонил се ниско във знак, че милост той му иска. Веднага кралят го разбрал и извикал своите васали: [150] „Какво чудовище страхотно! Я вижте как това животно за милост лази ми в нозете. От кучетата го пазете: държа да бъде пощадено; [155] то явно с ум е надарено…66 Аз мисля, че е най-добре ловът ни на часа да спре и всички да се върнем в двора.“         И кралят с неговите хора [160] си тръгнали, а редом с тях и Бисклавре, обзет от страх, че може да се злепостави и кралят да го изостави. Но кралят тъй бил впечатлен [165] от станалото този ден, че го в двореца настанил и на слугите наредил безупречно да се държат към него и да му дадат [170] да се нахрани до насита. И дворцовата вярна свита обслужвала го със старание и със заслужено внимание, защото бил добър, учтив, [175] благовъзпитан, доверчив, любезен… Всяка нощ той спял в съседство със самия крал, пътувал с него неразделно и го обичал безпределно. [180] И всички кралски приближени били от него удивени67.
Но чуйте, впрочем, как приключва историята. Тъй се случва, че рицарят, който отнел [185] на Бисклавре жената, взел участие във празненство сред най-отбрано общество. Понеже дадено било от краля лично, не могло [190] да мине то без Бисклавре, нито пък той да не съзре съперника си. Върколакът не се стърпял и миг да чака, сега не можел да прощава, [195] изгарял да си отмъщава и нокти в гушата му впил. Навярно би го удушил, ако в тоз миг добрият крал: с тоягата не го възпрял. [200]
Но Бисклавре, за изненада на всички, взел да го напада отново, като звяр налитал, да го ухапе се опитал. А никой преди този ден [205] не бил го виждал разгневен и тъкмо затова мнозина помислили, че без причина едва ли рицаря той с пръст би пипнал. Явно гони мъст [210] заради някаква злина: не е тоз рицар без вина. След туй напуснали палата участниците в празненствата, нападнатият рицар също [215] побързал да се върне вкъщи, ала оставил впечатление за много тежко провинение.
вернуться

66

Ст. 156: Бисклавре е последователно човек и върколак, но човешкият разум и животинският инстинкт у него съжителстват едновременно.

вернуться

67

Ст. 182: Кралят е полюсна противоположност на съпругата на Бисклавре. Той долавя и цени разума в животното, докато съпругата вижда в мъжа си върколак само животинското начало и не иска той да възвърне човешкия си образ. Затова тя го лишава от дрехите — важен атрибут, благодарение на който героят преминава от културното пространство в дивата природа и обратно.

1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 58
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)