Куртоазни новели-ле
- Автор: Франс Мари дьо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-127-2
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:
Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
Перейти на страницу:
Ала сега жената млада
решила да се изповяда
пред него: — Радвайте се, скъпи!
За нас щастлив момент настъпи…
Ще ви призная, че и аз [115]
ви любя и от този час
ще бъда ваша занапред.
След туй те дали си обет
да се обичат до смъртта.
Разказала му поел е тя [120]
как ставал върколак мъжът й,
как той отивал много пъти
да скита из гората дива
и как одеждите си скривал
под туфата отвъд превала. [125]
А най-накрая настояла
той дрехите му да намери.
Така на теглила безмерни
е бил обречен Бисклавре.
Съседи търсили навред, [130]
ала от него ни следа.
Помислили си, че беда
ще го е сполетяла, щом
не се завръща в своя дом.
От туй зарадвали се само [135]
съседът-рицар и жена му.
Веднъж, след около година,
на лов бил кралят и преминал
оттам, където денем-нощем
се скитал Бисклавре все още. [140]
Не щеш ли, кучета, викачи
подгонили го, той обаче
да се спаси от тях успял.
Но в миг видял, че броди крал
и се нататък устремил, [145]
за стремето се уловил,
покорно поклонил се ниско
във знак, че милост той му иска.
Веднага кралят го разбрал и
извикал своите васали: [150]
„Какво чудовище страхотно!
Я вижте как това животно
за милост лази ми в нозете.
От кучетата го пазете:
държа да бъде пощадено; [155]
то явно с ум е надарено…66
Аз мисля, че е най-добре
ловът ни на часа да спре
и всички да се върнем в двора.“
И кралят с неговите хора [160]
си тръгнали, а редом с тях
и Бисклавре, обзет от страх,
че може да се злепостави
и кралят да го изостави.
Но кралят тъй бил впечатлен [165]
от станалото този ден,
че го в двореца настанил
и на слугите наредил
безупречно да се държат
към него и да му дадат [170]
да се нахрани до насита.
И дворцовата вярна свита
обслужвала го със старание
и със заслужено внимание,
защото бил добър, учтив, [175]
благовъзпитан, доверчив,
любезен… Всяка нощ той спял
в съседство със самия крал,
пътувал с него неразделно
и го обичал безпределно. [180]
И всички кралски приближени
били от него удивени67.
Но чуйте, впрочем, как приключва
историята. Тъй се случва,
че рицарят, който отнел [185]
на Бисклавре жената, взел
участие във празненство
сред най-отбрано общество.
Понеже дадено било
от краля лично, не могло [190]
да мине то без Бисклавре,
нито пък той да не съзре
съперника си. Върколакът
не се стърпял и миг да чака,
сега не можел да прощава, [195]
изгарял да си отмъщава
и нокти в гушата му впил.
Навярно би го удушил,
ако в тоз миг добрият крал:
с тоягата не го възпрял. [200]
Но Бисклавре, за изненада
на всички, взел да го напада
отново, като звяр налитал,
да го ухапе се опитал.
А никой преди този ден [205]
не бил го виждал разгневен
и тъкмо затова мнозина
помислили, че без причина
едва ли рицаря той с пръст
би пипнал. Явно гони мъст [210]
заради някаква злина:
не е тоз рицар без вина.
След туй напуснали палата
участниците в празненствата,
нападнатият рицар също [215]
побързал да се върне вкъщи,
ала оставил впечатление
за много тежко провинение.
вернуться
66
Ст. 156: Бисклавре е последователно човек и върколак, но човешкият разум и животинският инстинкт у него съжителстват едновременно.
вернуться
67
Ст. 182: Кралят е полюсна противоположност на съпругата на Бисклавре. Той долавя и цени разума в животното, докато съпругата вижда в мъжа си върколак само животинското начало и не иска той да възвърне човешкия си образ. Затова тя го лишава от дрехите — важен атрибут, благодарение на който героят преминава от културното пространство в дивата природа и обратно.
Перейти на страницу: