Куртоазни новели-ле
- Автор: Франс Мари дьо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-127-2
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:
Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
Перейти на страницу:
Добрият крал след кратко време
решил пак лов да предприеме, [220]
като и Бисклавре той взел
във свитата си, и поел
накъм леса, където бил
наскоро чудото открил.
Когато вече падал мракът, [225]
ловците, кралят, върколакът
се спрели в този хубав кът
да си починат, да преспят.
Ала на Бисклавре жената,
след като чула новината, [230]
че там е разположен станът
на краля, хубава премяна
надянала, разкошен дар
тя взела от един златар,
защото искала да иде [235]
със краля лично да се види.
Когато Бисклавре съзрял
жена си, просто побеснял,
замахнал като за откос
и тя останала без нос68. [240]
Присъстващите мигом щели
да го разкъсат, но видели,
че рицар стар им прави знак:
— Сеньори, знаете все пак,
че туй животно досега [245]
се е държало все така
спокойно, кротко и смирено.
Ако то днес е озлобено
срещу дошлата дама тук
и срещу нейния съпруг, [250]
изглежда, че е в тях вината.
Та тази дама е жената
на оня рицар храбър, честен
и с подвизи безброй известен,
комуто случи се беда [255]
и се изгуби без следа.
Кралю, на разпит подложете
жената, за да разберете
дали самата тя не знае
вината в случая чия е. [260]
Съветът много мъдър бил
и кралят се съобразил
със него: той в затвора пратил
съпруга, а пък от жената,
налагайки й ред страдания, [265]
изтръгнал нужните признания.
Разказала тя как веднъж
изтръгнала от своя мъж
голямата му тайна: как
в леса той ставал върколак, [270]
как тя и рицарят следили
мъжа, как дрехите му скрили,
как вече той не се вестил.
Това животно явно бил
самият Бисклавре… Тогаз [275]
отсякъл кралят с рязък глас:
— Госпожо, щом е тъй, идете
и дрехите му донесете!
На Бисклавре ги кралят върнал,
обаче той не им обърнал [280]
изобщо никакво внимание.
— Кралю, в това си състояние
той никога не би го сторил —
отново мъдро заговорил
познатият ни рицар стар. — [285]
Та той дори за най-скъп дар
не би склонил, от срам пред вас,
в човек да се превърне… Аз
предлагам да го отведете
в двореца. Там го оставете [290]
да видим дали той след време
човешки образ ще приеме.
До своите покои сам
го кралят придружил и там
оставил го да си почине. [295]
И без да чака час да мине,
барони двама кралят викнал
със тях при Бисклавре проникнал
и сварил рицаря заспал
в леглото му; добрият крал [300]
събудил го и го прегърнал.
А не след дълго му възвърнал
имението и дори
предложил да му подари
добавъчно земи и злато. [305]
Що се отнася до жената,
прокудил я в далечен кът.
Със нея тръгнал и мъжът,
със който се била сближила
и зарад който изменила [310]
без свян на Бисклавре. Аз знам,
че дълго те живели там
с децата си, но дъщерите
без нос се раждали, горките.
Разказаното тук от мен [315]
е факт безспорен, несъмнен.
Той възкресен е най-добре
в новелата за Бисклавре69.
Перейти на страницу: