Куртоазни новели-ле

Добрият крал след кратко време решил пак лов да предприеме, [220] като и Бисклавре той взел във свитата си, и поел накъм леса, където бил наскоро чудото открил. Когато вече падал мракът, [225] ловците, кралят, върколакът се спрели в този хубав кът да си починат, да преспят. Ала на Бисклавре жената, след като чула новината, [230] че там е разположен станът на краля, хубава премяна надянала, разкошен дар тя взела от един златар, защото искала да иде [235] със краля лично да се види. Когато Бисклавре съзрял жена си, просто побеснял, замахнал като за откос и тя останала без нос68. [240] Присъстващите мигом щели да го разкъсат, но видели, че рицар стар им прави знак: — Сеньори, знаете все пак, че туй животно досега [245] се е държало все така спокойно, кротко и смирено. Ако то днес е озлобено срещу дошлата дама тук и срещу нейния съпруг, [250] изглежда, че е в тях вината. Та тази дама е жената на оня рицар храбър, честен и с подвизи безброй известен, комуто случи се беда [255] и се изгуби без следа. Кралю, на разпит подложете жената, за да разберете дали самата тя не знае вината в случая чия е. [260]         Съветът много мъдър бил и кралят се съобразил със него: той в затвора пратил съпруга, а пък от жената, налагайки й ред страдания, [265] изтръгнал нужните признания. Разказала тя как веднъж изтръгнала от своя мъж голямата му тайна: как в леса той ставал върколак, [270] как тя и рицарят следили мъжа, как дрехите му скрили, как вече той не се вестил. Това животно явно бил самият Бисклавре… Тогаз [275] отсякъл кралят с рязък глас: — Госпожо, щом е тъй, идете и дрехите му донесете!         На Бисклавре ги кралят върнал, обаче той не им обърнал [280] изобщо никакво внимание. — Кралю, в това си състояние той никога не би го сторил — отново мъдро заговорил познатият ни рицар стар. — [285] Та той дори за най-скъп дар не би склонил, от срам пред вас, в човек да се превърне… Аз предлагам да го отведете в двореца. Там го оставете [290] да видим дали той след време човешки образ ще приеме.         До своите покои сам го кралят придружил и там оставил го да си почине. [295] И без да чака час да мине, барони двама кралят викнал със тях при Бисклавре проникнал и сварил рицаря заспал в леглото му; добрият крал [300] събудил го и го прегърнал. А не след дълго му възвърнал имението и дори предложил да му подари добавъчно земи и злато. [305] Що се отнася до жената, прокудил я в далечен кът. Със нея тръгнал и мъжът, със който се била сближила и зарад който изменила [310] без свян на Бисклавре. Аз знам, че дълго те живели там с децата си, но дъщерите без нос се раждали, горките.