Куртоазни новели-ле

Ланвал така потиснат бил веднъж, че той на кон решил да се разсее из полето, [45] пояздил и се спрял където протичала една река. Протегнал рицарят ръка, понечил да свали юздата и забелязал, че краката [50] на коня силно се тресат72. Ланвал прегънал един път палтото си и след това на него прислонил глава и се отпуснал да полегне, [55] ала не можел да избегне обзелото го отчаяние. Но на известно разстояние видял по тучната морава, че две девойки се задават — [60] с лица неземни, пременени с одежди пурпурно червени. Наглед по-старата от двете вървяла със леген в ръцете (от чисто злато бил направен [65] и по изящност нямал равен). А другата с пешкир в ръка до нея крачела… Така до рицаря те приближили. Пред тези две девойки мили [70] направил той поклон учтиво, отвърнали те приветливо и рекли на Ланвал веднага: — От господарката ни драга сме пратени, сеньор, при вас. [75] Тя ви очаква в този час ей там, в чудесния заслон.         Без да погледне своя кон, който в ливадата пасял, тозчас с тях тръгнал и Ланвал. [80] В неземно хубав замък той проникнал. Аз не зная кой би купил с нужните пари едната му стена… Дори и Август, властелинът в Рим, [85] по мощ и слава несравним, и знатната Семирамида едва ли биха те могли да се мерят с тоз невероятен дом, чийто връх с орел от злато [90] тъй ослепително блестял73. Днес на земята никой крал, бил той от всички най-заможен, прекрасния орел не може купи, каквото и да стори, [95] нито чудесните подпори, нито въжетата двуредни. Там таз девойка ненагледна живеела. По красота дори най-свежите цветя [100] бледнеели, сравнени с нея. Ланвал заварил тази фея отпусната върху легло тъй хубаво, че би могло по стойността си да възлиза [105] колкото цял дворец. По риза била, но пурпурно манто покривало гърба й… То