Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:
Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция. В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
Тук следва разказ интересен
за рицар, с подвизи известен,
роден в Бретан и там живял,
познат под името Ланвал.
По Петдесетница повел [5]
Артур70 войска към Кардуел,
защото готвел се за бой
със пикти и с шотландци. Той
премислял как да ги накаже,
понеже и децата даже [10]
от набезите им пищели,
а в Логър — в кралството му — цели
села били опустошени.
На всички свои приближени
от свойта славна Кръгла маса, [15]
които рицарският цвят са,
най-щедро кралят предоставил
жени, земи, ала забравил
Ланвал71. От цялата му свита
нито един не се опитал [20]
Ланвал да подкрепи: от завист,
че имал той безброй прояви
на смелост и на доброта
и бил с неземна красота.
Съвсем бездушно отношение, [25]
и упреци и омерзение
очаквали го, ако зло
се случи. С кралско потекло
и с благородство той се славел,
но бил далече изоставил [30]
земите си. На този крал
Ланвал изцяло се отдал,
блестял той в неговата свита,
а не помислял да го пита
за някакво възнаграждение. [35]
Но от това пренебрежение
обиден бил и оскърбен.
Тъй би се чувствал един ден
всеки от вас, добри сеньори,
ако, без ничия опора, [40]
случайно озове се в чужда
земя, без близки, в крайна нужда.
Ланвал така потиснат бил
веднъж, че той на кон решил
да се разсее из полето, [45]
пояздил и се спрял където
протичала една река.
Протегнал рицарят ръка,
понечил да свали юздата
и забелязал, че краката [50]
на коня силно се тресат72.
Ланвал прегънал един път
палтото си и след това
на него прислонил глава
и се отпуснал да полегне, [55]
ала не можел да избегне
обзелото го отчаяние.
Но на известно разстояние
видял по тучната морава,
че две девойки се задават — [60]
с лица неземни, пременени
с одежди пурпурно червени.
Наглед по-старата от двете
вървяла със леген в ръцете
(от чисто злато бил направен [65]
и по изящност нямал равен).
А другата с пешкир в ръка
до нея крачела… Така
до рицаря те приближили.
Пред тези две девойки мили [70]
направил той поклон учтиво,
отвърнали те приветливо
и рекли на Ланвал веднага:
— От господарката ни драга
сме пратени, сеньор, при вас. [75]
Тя ви очаква в този час
ей там, в чудесния заслон.
Без да погледне своя кон,
който в ливадата пасял,
тозчас с тях тръгнал и Ланвал. [80]
В неземно хубав замък той
проникнал. Аз не зная кой
би купил с нужните пари
едната му стена… Дори
и Август, властелинът в Рим, [85]
по мощ и слава несравним,
и знатната Семирамида
едва ли биха те могли да
се мерят с тоз невероятен
дом, чийто връх с орел от злато [90]
тъй ослепително блестял73.
Днес на земята никой крал,
бил той от всички най-заможен,
прекрасния орел не може
купи, каквото и да стори, [95]
нито чудесните подпори,
нито въжетата двуредни.
Там таз девойка ненагледна
живеела. По красота
дори най-свежите цветя [100]
бледнеели, сравнени с нея.
Ланвал заварил тази фея
отпусната върху легло
тъй хубаво, че би могло
по стойността си да възлиза [105]
колкото цял дворец. По риза
била, но пурпурно манто
покривало гърба й… То
вернуться
70
Ст. 6: Ланвал е единственото артуровско „ле“ на Мари: действието има за кадър двора на крал Артур и конфликтната линия се изгражда от противопоставянето между негови представители и героя Ланвал.
вернуться
71
Ст. 19: Мари въвежда тук епическия мотив за неблагодарния крал, който не възнаграждава своите васали със земя. Този мотив стои в основата на цикъл епически песни, известен като „цикъл за Доон дьо Маянс“. Ала докато в епопеята васалът негодува и често воюва срещу неблагодарния крал, Ланвал не търси реванш от Артур. Неговата пасивност е типична за повечето мъжки персонажи в новелите на Мари.
вернуться
72
Ст. 51: Треперещият кон и реката като гранично място са белези за близостта на Другия свят.
вернуться
73
Ст. 91: Мотивът за двореца или за луксозния павилион със златен орел на покрива се среща в два „антични“ романа, които са оказали влияние на Мари дьо Франс — Роман за Тива (1150) и Роман за Еней (1156–1160), — както и в редица романи от по-късно време.