Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Куртоазни новели-ле - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Куртоазни новели-ле

Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:

Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 58
Перейти на страницу:
Как скръбен бил Ланвал на път за своя дом: той бил загубил девойката, която любел, [340] защото клетвата погазил и любовта си не запазил във тайна, както обещал. В плен на неистова печал, напразно той я призовавал, [345] за думите си съжалявал, проклинал се и се упреквал, но неговият глас отеквал като в пустиня, без ответ, и той се чувствал толкоз клет, [350] че на живота си без малко щял край да сложи. Колко жалко, че той в това си положение не виждал път за избавление!
Щом пратениците на краля [355] пристигнали и му предали какво Артур е наредил, Ланвал по-скоро склонен бил на място да го умъртвят, а не да го срази гневът [360] на краля. Тъжен и унил, пред крал Артур се той явил. — Васале79, — рекъл кралят строго, — обидили сте твърде много кралицата, а с този жест [365] засягате и мойта чест. Изглежда, че сте полудял, щом безогледно сте твърдял, че имате жена любима, по хубост с друга несравнима, [370] и че слугиня има тя, която с ум и красота съпругата ми надминава…         Ланвал отвърнал му тогава, че е за него немислимо [375] интимност и любов да има с кралицата, и съжалил, че пред жена му е разкрил каква девойка е залюбил и че нелепо е загубил, [380] чрез недискретност непростима, навеки своята любима. Вбесил се от това признание Артур и свикал заседание на хората си да решат [385] какъв урок да му дадат, а не впоследствие да бъде упрекван той, че е отсъдил неправилно80. Те се явили и след обсъждане решили [390] присъдата да се отсрочи, но и гарант да се посочи, защото можело веднага Ланвал далече да избяга, а трябвало да се яви [395] на съд: съдът да обяви, при друг, по-разширен състав, дали е крив или е прав. Артур приел със одобрение направеното предложение, [400] ала Ланвал не знаел кой би се явил гарант: та той си нямал никой близък в двора. Говен и неговите хора все пак се врекли, че му стават [405] гаранти. Крал Артур тогава им казал: — Нека е така! Но на земите ви ръка ще сложа в случай на провал!         Потиснат върнал се Ланвал, [410] от група рицари следен… Впоследствие те всеки ден заварвали го като плаче, упреквали го, затова че заради някаква страст луда [415] той е изпаднал във заблуда, без да пропускат да подканят Ланвал редовно да се храни, че инак би се разболял.
В уречения ден Ланвал [420] бил от гаранта си Говен доведен, доста натъжен, пред дворцовия съд. Мнозина от рицарите(над стотина) били на мнение без съд [425] тозчас да го освободят от отговорност: според тях Ланвал изобщо нямал грях. Артур държал пред съдиите позициите на страните [430] да се припомнят, пък тогава бароните му да решават. Едни, със цел да се харесат на краля, искали процесът да бъде максимално строг. [435] Но Корнуелският херцог взел думата: — За нас дългът, сеньори, и честта стоят над всичко. Личното ни мнение не бива да е от значение. [440] Разбрах, че кралят е подал оплакване срещу Ланвал за вероломство най-ехидно и за държание обидно спрямо кралицата: той дръзко [445] се перчел със любовна връзка… Ала как може един крал да се оплаква от васал! Васалът има задължение да се отнася с уважение [450] към краля: клетвата му става залог и щом я нарушава, ще се заемем с него ние. Ако Ланвал пред нас разкрие коя е негова любима [455] и ако видим, че е имал във случая безспорно право да бъде с нея горд, тогава съдът ни ще го оправдае, понеже той не е желаел [460] кралицата да унижи. Но ако той не издържи проверката, ще ни принуди от кралството да го прокудим, защото краля злепоставя. [465]         И те решили да заставят Ланвал да доведе в палата приятелката си, която да бъде в негова защита. Но той не можел да разчита [470] на нея и им отговорил, че няма как това да стори. Щом пратениците предали на съдиите, че Ланвал е във затруднение голямо [475] и никаква надежда няма сега да бъде оправдан, тогава крал Артур, припрян, поискал още на часа присъда да произнесат. [480] Тогава тъкмо се явили на кон две грациозни, мили девойки с туники тафтени. От хубостта им впечатлени, съдиите, щом ги видели, [485] очите си от тях не снели. Говен при рицаря унил отишъл и му съобщил, че две девойки са дошли, но на въпроса му дали [490] от тях едната не е тая, която го така омая, Ланвал отвърнал, че не знае за никоя от тях коя е.
вернуться

79

Ст. 363: С това свое обръщение Артур сочи ясно естеството на провинението. Васалът дължи покорство и уважение както на своя господар, така и на неговата съпруга.

вернуться

80

Ст. 389: Съдът, устроен от Артур, съответства на тогавашните съдебни практики в т.нар. графски съдилища (вж. по въпроса Georges Duby, „Recherches sur l’évolution des institutions judiciaires pendant le Xe et le XIe siècle dans le Sud de la Bourgogne“. — In Hommes et structures du Moyen Âge, Paris, Mouton, 1973, pp. 7–60). Процедурата протича в следната последователност: свикване на първо съдебно заседание; Артур не оказва въздействие на заседателите при вземане на решение; насрочване на второ заседание, на което обвиненият (Ланвал) може да се яви със свой застъпник (гарант). Според архаичните съдебни практики, ако застъпникът излъже, получава наказанието, предвидено за обвинения. Тук Артур се ограничава със заплаха към гарантите, че ще сложи ръка на техните земи (ст. 409–410) в случай, че не осигурят присъствието на Ланвал на второто съдебно заседание; кралят не произнася окончателното решение (ст. 507–509); това правят съдиите под председателството на Корнуелския херцог (ст. 645–647).

1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 58
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)