Куртоазни новели-ле

чак от Александрия явно донесено било отдавна. [110] Единствено били открити лицето й, вратът, гърдите; а те — дори от сняг по-бели. Един в друг двамата се взрели и тя му рекла: — Драги, аз [115] пристигнах тук заради вас. Ако сте с мен добър, учтив, ще ви направя по-щастлив от всеки граф, барон и крал. Обичам ви до смърт, Ланвал74. [120]         Любовен пламък в миг обгърнал сърцето му и той отвърнал: — Девойко, ако любовта ви способна е да ми достави такава радост, нищо мен [125] не ще ме отдели и ден от вас: на всичко съм готов заради нашата любов. И лудост бих могъл да сторя…         Като го чула как говори, [130] сърцето й се разтуптяло и своята любов изцяло на рицаря дарила тя. Била безмерна радостта, с която тя го озарила. [135] Освен това му подарила в обилие сребро и злато, за да ги харчи докогато е жив и здрав на този свят. Ланвал почувствал се богат, [140] усетил радост да прелива в душата му. Но разсъдлива била девойката: — Бъдете дискретен, мили! Запазете във пълна тайна любовта ни75, [145] за да избегнем нежелани последици. Ако се случи за нея някой да научи, аз ще изчезна надалече и няма да съм нивга вече [150] в обятията ви, мой скъпи.         Ланвал заклел се да постъпи така, че да избегнат злото и се отпуснал на леглото при нея. Там и през нощта [155] щял да остане той, но тя му рекла: — Много съм щастлива с вас, мили мой, ала не бива тук да нощувате. Станете, че вече мръква. И помнете, [160] че щом решите някой ден пак да се срещнете със мен на място тайно, безопасно, аз ще съм винаги съгласна на порива ви да отвърна [165] и влюбено да ви прегърна. Но нека друг не научава туй, дето помежду ни става.         Ланвал, щастлив, че тя се врича от все сърце да го обича, [170] целунал я, а после станал, да се облича се захванал и тъкмо в тоз миг двете мили девойки пак се появили с такива хубави одежди, [175] че щом ги сложил, той изглеждал по-прелестен от всеки мъж. Девойките още веднъж се върнали, но този път с вода и кърпа, та мъжът [180] преди храна да си измие ръцете и да ги изтрие. Вечерята била изкусно приготвена. Къде по-вкусна! Но най-доволен бил Ланвал, [185] че можел, докато ядял, любимата си да целува и в унес да й се любува. Но след вечерята, уви, налагало се да върви [190] накъм Артуровия стан. Довели коня, оседлан, и след като си сбогом взел, Ланвал обратно път поел, но се извръщал многократно [195] назад: съвсем невероятно било това му приключение. Обзет от смут и от съмнение, Ланвал се в Кардуел прибрал и още тази вечер дал [200] пир, неизказано богат, за всички хора в тоя град. Не знаел никой как така се случва, че Ланвал с ръка широка щедро средства давал [205] на всеки, който се явявал: Ланвал нещастници дарувал, Ланвал пленени откупувал, Ланвал помагал на жонгльори, на бедни рицари от двора, [210] Ланвал на свои и на чужди раздавал, ако имат нужда, пари, и злато и сребро. Със радост вършел той добро, но най-доволен бил, че има [215] възможност своята любима и през деня, и през нощта да среща и че вечно тя се отзовавала, когато му закопнявала душата. [220]