Куртоазни новели-ле
- Автор: Франс Мари дьо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-127-2
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:
Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
Перейти на страницу:
чак от Александрия явно
донесено било отдавна. [110]
Единствено били открити
лицето й, вратът, гърдите;
а те — дори от сняг по-бели.
Един в друг двамата се взрели
и тя му рекла: — Драги, аз [115]
пристигнах тук заради вас.
Ако сте с мен добър, учтив,
ще ви направя по-щастлив
от всеки граф, барон и крал.
Обичам ви до смърт, Ланвал74. [120]
Любовен пламък в миг обгърнал
сърцето му и той отвърнал:
— Девойко, ако любовта ви
способна е да ми достави
такава радост, нищо мен [125]
не ще ме отдели и ден
от вас: на всичко съм готов
заради нашата любов.
И лудост бих могъл да сторя…
Като го чула как говори, [130]
сърцето й се разтуптяло
и своята любов изцяло
на рицаря дарила тя.
Била безмерна радостта,
с която тя го озарила. [135]
Освен това му подарила
в обилие сребро и злато,
за да ги харчи докогато
е жив и здрав на този свят.
Ланвал почувствал се богат, [140]
усетил радост да прелива
в душата му. Но разсъдлива
била девойката: — Бъдете
дискретен, мили! Запазете
във пълна тайна любовта ни75, [145]
за да избегнем нежелани
последици. Ако се случи
за нея някой да научи,
аз ще изчезна надалече
и няма да съм нивга вече [150]
в обятията ви, мой скъпи.
Ланвал заклел се да постъпи
така, че да избегнат злото
и се отпуснал на леглото
при нея. Там и през нощта [155]
щял да остане той, но тя
му рекла: — Много съм щастлива
с вас, мили мой, ала не бива
тук да нощувате. Станете,
че вече мръква. И помнете, [160]
че щом решите някой ден
пак да се срещнете със мен
на място тайно, безопасно,
аз ще съм винаги съгласна
на порива ви да отвърна [165]
и влюбено да ви прегърна.
Но нека друг не научава
туй, дето помежду ни става.
Ланвал, щастлив, че тя се врича
от все сърце да го обича, [170]
целунал я, а после станал,
да се облича се захванал
и тъкмо в тоз миг двете мили
девойки пак се появили
с такива хубави одежди, [175]
че щом ги сложил, той изглеждал
по-прелестен от всеки мъж.
Девойките още веднъж
се върнали, но този път
с вода и кърпа, та мъжът [180]
преди храна да си измие
ръцете и да ги изтрие.
Вечерята била изкусно
приготвена. Къде по-вкусна!
Но най-доволен бил Ланвал, [185]
че можел, докато ядял,
любимата си да целува
и в унес да й се любува.
Но след вечерята, уви,
налагало се да върви [190]
накъм Артуровия стан.
Довели коня, оседлан,
и след като си сбогом взел,
Ланвал обратно път поел,
но се извръщал многократно [195]
назад: съвсем невероятно
било това му приключение.
Обзет от смут и от съмнение,
Ланвал се в Кардуел прибрал
и още тази вечер дал [200]
пир, неизказано богат,
за всички хора в тоя град.
Не знаел никой как така
се случва, че Ланвал с ръка
широка щедро средства давал [205]
на всеки, който се явявал:
Ланвал нещастници дарувал,
Ланвал пленени откупувал,
Ланвал помагал на жонгльори,
на бедни рицари от двора, [210]
Ланвал на свои и на чужди
раздавал, ако имат нужда,
пари, и злато и сребро.
Със радост вършел той добро,
но най-доволен бил, че има [215]
възможност своята любима
и през деня, и през нощта
да среща и че вечно тя
се отзовавала, когато
му закопнявала душата. [220]
Перейти на страницу: