Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Калан намръщено скръсти ръце; Зед потърка лице, загледан в огъня. Ричард им остави малко време да обмислят предложението му. Беше сигурен, че онова, което те предлагаха, със сигурност ще ги забърка в неприятности и че съвсем скоро и двамата ще се убедят в това.
Зед му обърна гръб.
— Разбира се, че си прав. Аз съм съгласен — слабото му лице се обърна към Калан: — Майко Изповедник?
Преди да погледне нагоре към Ричард, Калан се вгледа за няколко мига в лицето на Зед.
— Съгласна. Но, Ричард, вие двамата ще трябва да играете ролята на придворни на Майката Изповедник. Зед познава протокола, но ти не.
— Надявам се да не се задържим дълго там. Ти само ми кажи най-важното, което трябва да знам за един кратък престой в замъка.
Калан си пое дълбоко въздух.
— Ами, мисля, че най-важното нещо е да изглеждаш като част от свитата ми, да показваш… уважение — тя прочисти гърлото си, отмествайки очи. — Да се преструваш, че аз съм най-важната личност в живота ти, да се отнасяш към мен по този начин, тогава никой няма да задава никакви въпроси. Всеки Изповедник дава различни свободи на придружителите си, така че ако си достатъчно почтителен към мен, никой няма да заподозре нещо нередно, случи ли се да направиш нещо не съвсем точно. Дори поведението ми да ти се стори… странно, продължавай да играеш ролята си. Съгласен?
Ричард се вгледа в нея, докато тя беше забила поглед в земята. Изправи се на крака.
— Ще бъде чест за мен, Майко Изповедник — той се поклони.
Зед се покашля.
— Малко по-дълбоко, момчето ми. Ти не пътуваш с кой да е Изповедник. Ти си от свитата на самата Майка Изповедник.
— Добре — въздъхна Ричард. — Ще покажа най-доброто, на което съм способен. А сега поспете, аз ще взема първата смяна — той се запъти към дърветата.
— Ричард — извика след него Зед. Той спря и се обърна. — Мнозина в Средната земя притежават магия. Различни и опасни видове магия. Кой знае с какви подлизурковци се е обградила Кралица Милена. Внимавай какво ти казваме ние с Калан. Може да не знаеш кои или какви са нейните придворни.
Ричард се загърна в пелерината си.
— Всичко ще мине с възможно най-малко шум. И аз искам същото. Ако всичко върви добре, утре по това време кутията ще е у нас и единствената ни грижа ще е да намерим дупка, в която да я скрием до идването на зимата.
— Така. Схванал си нещата добре, момчето ми. Лека нощ.
Сред гъст храсталак Ричард откри мъхест пън, на който да седне, докато държи под око бивака и околните гори. Провери дали мъхът е сух. Не му се щеше да седи на мокро, та панталоните му да подгизнат и да му стане по-студено. Мъхът беше сух, така че той намести меча си, седна и се уви още по-добре в пелерината си. Луната се скри зад облаци. Ако не беше огънят, който осветяваше слабо околността, тъмнината щеше да кара човек да си мисли, че е ослепял.
Ричард седна и се замисли. Не му се нравеше идеята Калан да облича роклята си и да се излага на опасност. Още по-малко му се нравеше фактът, че идеята е негова. Чудеше се и се притесняваше какво ли биха могли да означават думите й, че може да се държи „странно“, но той да продължава да играе ролята си. Чудеше се и се притесняваше дори още повече за онова, дето трябвало той да се държи така, сякаш тя е най-важната личност в живота му. Това изобщо не му харесваше. Винаги си я бе представял като своя приятелка. Не му харесваше да я вижда като Майка Изповедник. Страхуваше се да я види такава, каквато я виждаха другите, като Майка Изповедник. Всяко напомняне за онова, което е тя, за магията в нея, само усилваше болката в сърцето му.
Едва доловимият шум го накара да се изправи на мястото си.
Очите го гледаха. Бяха близо и макар да не ги виждаше, ги усещаше. Кожата му настръхна. Накара го да се чувства гол. Уязвим.
Очите му бяха широко отворени, сърцето му биеше лудо, когато погледна право пред себе си, където знаеше, че е съществото. Тишината, нарушавана единствено от ударите на сърцето му, беше потискаща. Задържа дъха си и напрегна слух.
Отново се чу мекият звук от крак, който внимателно, крадешком докосва земята. Приближаваше се. Широко отворените очи на Ричард се вглеждаха неистово в тъмнината, опитвайки се да доловят движение.
Беше на не повече от десетина крачки, когато забеляза жълтите му очи, сведени ниско над земята. Блестяха точно срещу него. Съществото спря. Ричард не дишаше.
То скочи с вой. Ричард се изправи на крака, ръката му посегна към меча. Щом съществото се вдигна във въздуха, Ричард видя, че е вълк. Най-големият вълк, който някога бе виждал. Стигна до него още преди Ричард да успее да докосне дръжката на меча си. Предните му лапи се стовариха върху гърдите му. Силният удар го изтласка назад върху пъна, на който седеше допреди малко.