Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

Херцогът се поклони.

— Тя ненавижда и господин Дьо Таверне.

— Ако Ваше величество изчисли добре, сигурен съм, че ще спомене веднага и трето лице, което графинята мрази повече от мене и от барона.

— Кое е това лице?

— Госпожица Андре.

— Така е, но това не значи, херцог, че не трябва да бъдем много внимателни да не би госпожа Дю Бари да вдигне скандал тази вечер.

— Но, напротив, тази мярка се налага.

— О, ето церемониалмайстора! Тихо! Заповядайте на Рафте каквото смятате за нужно и се върнете в трапезарията ми с този, с когото трябва.

Луи XV стана и мина в трапезарията, а през това време Ришельо излезе от противоположната врата. Пет минути по-късно той се присъедини към краля, като водеше със себе си и барона.

Кралят любезно поздрави барон Дьо Таверне.

Седнаха на масата и започнаха да вечерят.

Луи XV беше лош крал, но очарователен човек. А когато пожелаеше, ставаше най-забавният събеседник. В края на краищата Негово величество имаше сериозен житейски опит, особено в удоволствията. Той яде с апетит и заповяда да налеят вино на сътрапезниците. После подхвана разговор за музиката, а Ришельо веднага пое темата.

— Сир — каза той, — нашият балетмайстор твърди, че музиката внася разбирателство между мъжете. Ако Ваше величество споделя това мнение, смятате ли, че същото се отнася и за жените?

— О! Да не говорим за жени, херцог. Те винаги са предизвиквали противоположен на музиката ефект — от Троянската война та до наши дни. А вие пък имате да уреждате толкова сметки с тях, че направо не разбирам как имате сили да водите подобен разговор. На всичко отгоре сте избрали за свой враг жена, при това — уви, далеч не най-безопасната.

— Графинята ли, сир? Нима вината е моя?

— Разбира се, че е ваша.

— Е, добре, сир — каза Ришельо, като се възползва от свободата, която необичайното веселие на височайшия домакин даваше на гостите, — ще ви призная, че този път слуховете и вестниците не са съобщили нещо, което да е по-малко абсурдно от обикновено.

— Какво? — провикна се Луи XV. — Нима наистина сте отказали някое министерство?

— Сир — промълви Ришельо, — моля ви, нека не се занимаваме с последиците, а с причината. Дали съм, или не съм отказал министерски пост, това е държавна тайна. Важното е в случая каква е била причината да откажа поста, ако ми е бил предложен, разбира се.

— О, о! Херцог! Тази причина обаче, струва ми се, не е държавна тайна — каза кралят, като се превиваше от смях.

— Не, сир, не е, особено пък за Ваше величество, който както за мен, така и за моя приятел Таверне олицетворява (нека небето ми прости) най-забавния домакин на земята… Аз нямам тайни от моя крал!

— И така — прекъсна го кралят. — Истината, херцог!

— Сир — започна Ришельо, — във вашето кралство има две могъщи сили, на които един министър би трябвало да се подчинява. Първата сила това е вашата собствена воля, сир, а втората — волята на най-близките ви приятели, които сте благоволили да си изберете. Първата сила е неоспорима и всички трябва да й се подчиняват. Втората е още по-свята, тъй като призовава всеки, който ви служи, да вложи и сърце… Тази втора сила е свързана с вашето доверие. А един министър трябва да обича фаворита или фаворитката на своя крал, за да им служи.