Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Имам чувството, че кралят иска да говори с теб. Виж, той те търси с очи.
Двамата приятели се отправиха към кралската ложа.
Госпожа Дю Бари стоеше права и разговаряше с херцог Д’Егийон, който също беше станал от мястото си. Племенникът не изпускаше из очи нито една стъпка на чичо си.
Останал отново сам, Русо съзерцаваше Андре и така я поглъщаше, че можем да кажем, се влюбваше в нея.
Таверне стоеше самичък в коридора и очакваше завръщането на херцог Дьо Ришельо, който пък беше отишъл при краля. Сърцето му ту се вледеняваше, ту се горещеше от нетърпение. Най-сетне маршалът се завърна и сложи пръст върху устните си. Баронът пребледня от радост и тръгна да посрещне приятеля си, който го помъкна към кралската ложа. Застанали под нея, те чуха думи, които бяха доловени от малко хора:
— Да очаквам ли Ваше величество за вечеря? — попита госпожа Дю Бари.
А кралят й отговори:
— Чувствам се уморен, графиньо, извинете ме.
В това време пристигна дофинът, който почти настъпи госпожа Дю Бари, защото като че ли не я беше забелязал.
— Сир, Ваше величество ще ни окаже ли честта да вечеря с нас в Трианон?
— Не, сине мой, не. Току-що казвах на госпожата, че се чувствам уморен… Младежите ми замаяха главата… Ще вечерям сам.
Дофинът се поклони и се оттегли. Госпожа Дю Бари направи нисък поклон, навеждайки се чак до кръста и последва примера на дофина, цялата трепереща от гняв. Тогава кралят повика Ришельо.
— Херцог — каза му той, — искам да поговоря с вас за една работа, която ви засяга. Вижте какво, ще вечерям сам, а вие ще ми правите компания.
Докато говореше, кралят гледаше към барон Дьо Таверне.
— Мисля, че познавате този благородник, херцог?
— Господин Дьо Таверне ли? Да, сир.
— Аха! Бащата на очарователната певица.
— Да, сир.
— Чуйте ме, херцог…
И Негово величество се наведе над ухото на Ришельо. Барон Дьо Таверне заби нокти в кожата си, за да не даде израз на вълнението си. Миг по-късно Ришельо мина покрай него и му прошепна:
— Последвай ме спокойно.
— Къде? — попита по същия начин Таверне.
Херцогът тръгна, а Таверне го следваше на двадесет стъпки разстояние. Така двамата стигнаха до апартаментите на краля. Херцогът влезе вътре, а Таверне остана в приемната.
112.
Ковчежето
Господин Дьо Таверне не чака дълго. Ришельо излезе скоро. Той се беше осведомил от камериера на Негово величество какво бе оставил за него кралят върху тоалетката си и сега носеше някакъв завит в коприна предмет, който остана тайна за барона. Маршалът сложи край на безпокойството му и го отведе към галерията.
— Бароне — каза той, като останаха сами, — струва ми се, че понякога се съмняваш в твоя късмет и в щастието на децата ти, нали?
— О, да.
— Е, добре, но неоснователно! Късметът ти работи, а щастието на децата ти се гради с такава бързина, че ще ти се завие свят. Ами ето, Филип вече е капитан. Той си има военна част, чиято издръжка се плаща от краля. После, ето че госпожица Дьо Таверне може би ще стане маркиза.
— Хайде де! Дъщеря ми маркиза! — извика Таверне.
— Чуй ме, Таверне. Кралят има много изискан вкус, а когато види, че у някоя жена наред с красота, грация и добродетел има и талант, остава очарован…
— Херцог — каза надуто Таверне, което в очите на маршала изглеждаше повече от смешно, — какво имаш предвид, като казваш това?
Ришельо не обичаше фасоните. Затова отговори твърде сухо на приятеля си:
— Скъпи мой, ти си възпитал дъщеря си като истински дивак.
— Скъпи мой, дъщеря ми се е възпитавала сама. Разбираш, нали че не ми беше до това… Стигаше ми само, че живея в оная дупка, имението ми е Таверне. Тя сама е изградила в себе си добродетелта. Тя е невинна като гълъбица.
Ришельо се намръщи.
— Е, добре… В такъв случай бедното дете трябва само да си намери съпруг, тъй като, щом притежава такъв недостатък, възможностите й да се уреди ще бъдат твърде ограничени.
Таверне го погледна с безпокойство.
— За нейно щастие — продължи маршалът — кралят до такава степен се е заплеснал в госпожа Дю Бари, че никога няма да погледне сериозно на друга жена.
Безпокойството на Таверне прерасна в тревога.
— С други думи, ти и дъщеря ти можете да бъдете спокойни — продължи Ришельо. — Ще предам на Негово величество забележките и той няма да си помръдне пръста…
— Но защо, за Бога! — провикна се пребледнелият Таверне и разтърси ръката на приятеля си.
— Ами да даде един малък подарък на госпожица Андре, скъпи ми бароне! Виж, ето това…
И Ришельо разви коприната и показа на Таверне едно ковчеже.
— Ковчеже? С накити ли?