Сага за Австралия

След като видя колко бързо се размножават свинете, Рос вдигна малка пещ и се зае да произвежда сол. Свинското, което не ставаше за осоляване, се кълцаше и от него, както и от червата се правеха наденици.

— Най-хубавото на свинята е — бе чут да заявява майор Рос, — че за ядене не стават само копитата.

Тъй като беше общоизвестно, че той не притежава и грамче хумор, всички отсъдиха, че е говорил сериозно.

Все така заседнал на скалите, „Сириус“ продължаваше ту да вирва кърмата над водата, ту пак да я навежда и малко по малко от кораба беше свалено всичко, което можеше да се спаси, като се почне от малките топове и се стигне до последния от многото сандъци с пирони, които негово превъзходителство губернаторът беше пратил от своето селище, вече изграждано само от тухла и камък, на селището на острова, изцяло дървено. Най-тежко бе понесена загубата на късовете желязо, които „Сириус“ беше докарал за ковачницата на Норфолк и които все още си лежаха долу в отсеците. Беше твърде опасно да ги вадят. Почти всичките платна на кораба бяха изхвърлени на брега заедно със заплетените в тях въжета и мачти, от лодките, съсипани при сеченето на рейките, беше оцелял само скутерът заедно с греблата.

Сред последните вещи, стоварени от кораба, имаше няколко сандъка тютюн и още няколко — с долнопробен бристълски сапун. Макар че сапунът беше складиран в държавното хранилище, та после да бъде разпределен между хората, тютюнът така и не видя лула — за ужас на моряците, които държаха на хубавия тютюн едва ли не колкото и на чашата коняк. Джордж Гест и Хенри Хатауей, и двамата селски момчета, отидоха при майор Рос и го уведомиха, че глостърчанки се преборвали с плужеците, гъсениците и другите вредни твари по нивите, като задигали от тютюна на мъжете си. Запарвали листата с вряла вода, сетне разтваряли в получената отвара и малко сапун и поръсвали с нея растенията. Още първият дъжд я отмивал, но докато той паднел, вредителите хич и не посягали на зеленинката с отвратителен вкус.