Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
След като видя колко бързо се размножават свинете, Рос вдигна малка пещ и се зае да произвежда сол. Свинското, което не ставаше за осоляване, се кълцаше и от него, както и от червата се правеха наденици.
— Най-хубавото на свинята е — бе чут да заявява майор Рос, — че за ядене не стават само копитата.
Тъй като беше общоизвестно, че той не притежава и грамче хумор, всички отсъдиха, че е говорил сериозно.
Все така заседнал на скалите, „Сириус“ продължаваше ту да вирва кърмата над водата, ту пак да я навежда и малко по малко от кораба беше свалено всичко, което можеше да се спаси, като се почне от малките топове и се стигне до последния от многото сандъци с пирони, които негово превъзходителство губернаторът беше пратил от своето селище, вече изграждано само от тухла и камък, на селището на острова, изцяло дървено. Най-тежко бе понесена загубата на късовете желязо, които „Сириус“ беше докарал за ковачницата на Норфолк и които все още си лежаха долу в отсеците. Беше твърде опасно да ги вадят. Почти всичките платна на кораба бяха изхвърлени на брега заедно със заплетените в тях въжета и мачти, от лодките, съсипани при сеченето на рейките, беше оцелял само скутерът заедно с греблата.
Сред последните вещи, стоварени от кораба, имаше няколко сандъка тютюн и още няколко — с долнопробен бристълски сапун. Макар че сапунът беше складиран в държавното хранилище, та после да бъде разпределен между хората, тютюнът така и не видя лула — за ужас на моряците, които държаха на хубавия тютюн едва ли не колкото и на чашата коняк. Джордж Гест и Хенри Хатауей, и двамата селски момчета, отидоха при майор Рос и го уведомиха, че глостърчанки се преборвали с плужеците, гъсениците и другите вредни твари по нивите, като задигали от тютюна на мъжете си. Запарвали листата с вряла вода, сетне разтваряли в получената отвара и малко сапун и поръсвали с нея растенията. Още първият дъжд я отмивал, но докато той паднел, вредителите хич и не посягали на зеленинката с отвратителен вкус.
От този миг нататък на всички беше забранено да изхвърлят и капчица сапунена вода. Няколко жени бяха натоварени да запарват тютюна, който, както разбраха от опит, можеше да бъде използван по няколко пъти, без да губи от силата си. А колкото до сапуна, той можеше да се направи така, както го правеха по бедните селски къщи от единия, та чак до другия край на Британските острови — от лой и пепелява вода. Какво друго беше лойта, ако не свинска сланина, каквато в селището се намираше в огромни количества. Пепелява вода също се набавяше лесно: подпалваш излишните листа на картофите, морковите, ряпата и цвеклото, изгаряш ги хубавичко, кипваш известно време пепелта, прецеждаш я — и готово! Течността, която останеше, беше и пепелява вода. Нямаше много лейки, но една жена, въоръжена с кофа тютюнева отвара и калаено канче с дупчици по дъното, поливаше с голям успех растенията, дори царевицата. За да са готови за следващото нашествие на гъсениците, прибраха отровата в празни бъчонки от ром.
Командващият нямаше равен в такива практически дела. В изобретателността си бе минал през производството на сол, на наденици и на отрова за гъсеници и беше стигнал до извода, че вместо да заравят в пръстта стърготините от трионите, преспокойно могат да ги използват, за да опушват месо. И наистина, защо да не опушват месото, което не става за осоляване, включително рибата! Макар и да разполагаше с многобройна работна сила, Рос бе твърд в решимостта си никой да не бездейства. Първата стъпка беше да произвеждат възможно най-много храна, втората бе майорът да накара възможно най-много от подопечните си сами да си изкарват прехраната, вместо да чакат на държавата. Тази втора стъпка всъщност си беше и единственото основание да се предприеме целият този експеримент с Ботаническия залив. Какъв смисъл имаше държавата да откарва чак на другия край на света хиляди каторжници и надзиратели, ако ще продължава да ги хрантути до безкрайност?