Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Иншаллах — измърмори той, но това не му помогна.
„С малко късмет Джени вече трябва да е в Ал Шаргаз — мислеше си той. — Страшно се радвам, че можа да се измъкне безопасно, и съм много доволен, че тя самата изтъкна аргумент: «Аз съм тази, която е в състояние да разговаря с Анди. С писане нищо няма да постигнеш.»“
— Вярно е — беше отговорил той въпреки лошите си предчувствия и после добави неохотно: — Може би Анди ще успее да изготви план, който може би ще приведем в изпълнение. Молим се на Бога да не става нужда. Твърде е опасно. Имаме из страната твърде много момчета и хеликоптери. Да, твърде е опасно. Джени, забравяш, че не сме на война, макар че сме в центъра на такава.
— Да, Дънкан, но нямаме какво да губим.
— Хора ще загубим, а и машини.
— Само ще проверим дали е целесъобразно, нали, Дънкан?
„Джени наистина е най-добрият посредник, който бихме могли да имаме, ако действително се нуждаем от такъв. Тя е права, много по-опасно е да се напише в писмо: «Анди, единственият начин да се измъкнем от тази бъркотия е да се опитаме да изработим план за изтеглянето на всичките ни машини и резервни части, които понастоящем са регистрирани в Иран и технически са собственост на иранската компания…»“
— Господи! И това ако не е заговор и измама!
— Не е работа да напуснем. Трябва да останем и да работим, за да си получим парите, когато отворят банките. По някакъв начин трябва, да накарам съдружниците ни да ни окажат съдействие — или може би този министър ще ни подаде ръка. Ако той ни помогне, независимо колко ще струва, бихме могли да изчакаме тук, докато бурята отмине. Всяко правителство би трябвало да окаже помощ при добива на нефт в своята страна, не може да нямат хеликоптери и ние трябва да си получим парите…
Той погледна към вътрешната врата, която се отвори и някакъв бюрократ покани един от чакащите да влезе. Извика го по име. Винаги липсваше логика в начина на повикването. Дори и при шаха този, който дойдеше пръв, никога не влизаше пръв. Изглежда, че всичко се определяше от връзките. Или парите.
Посещението при заместник-председателя на правителството беше уредено от Толбът от британското посолство, който му беше дал и препоръчително писмо.
— Извинявай, приятелю, дори аз не мога да се добера до министър-председателя, но заместникът му Антазам е свестен човек, говори добре английски, не е от ония глупаци революционери. Той ще ти уреди въпроса.
Макайвър се прибра от летището непосредствено преди обяд и паркира възможно най-близо до сградата на правителството. Връчи писмото, написано на английски и фарси, на охраната на главната врата и след много чакане служителят го изпрати с придружител надолу по улицата в друго здание, където правиха още проверки и оттам надолу по друга улица при тази сграда, после от канцелария в канцелария, докато най-сетне пристигна тук с цял час закъснение и ядосан.
— О, ага, не се притеснявайте, имате много време — успокои го приятелски настроеният чиновник в приемната на приличен английски, като му върна плика с препоръчителното писмо.
— Това е кабинетът, който ви трябва. Моля ви да влезете през онази врата и да седнете в приемната. Министър Киа ще ви приеме веднага щом е възможно.
— Но аз не искам той да ме приема — почти избухна Макайвър. — Имам определена среща със заместник-председателя Антазам!
— А, заместник-председателят Антазам вече не е член на кабинета на министър-председателя Базарган, ага. Иншаллах — любезно го осведоми младият човек. — Министър Киа се занимава с всичко, което се отнася до чужденци, финанси и самолети.
— Но аз настоявам… — Макайвър спря, защото се сети кой е министърът и си спомни какво му беше казал Толбът за него — как останалите съдружници го били включили в съвета с огромни протекции и никакви гаранции за съдействие. — Ага министър Али Киа?