Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
— Не се страхувай — успокояваше я Мат. — Въздухът просто се сгъстява, защото водното налягане се покачва. На дълбочина десет метра налягането се увеличава с един бар. Понеже искаме да работим на двайсет метра, обемът на въздуха в звънеца ще се намали с една трета[11]. Сега знаеш защо наредих да поставят пейките толкова нагоре.
Аруула кимна, но не изглеждаше да е разбрала казаното от Мат.
Когато водата във вътрешността стигна до половината, Мат и Аруула вече можеха да виждат тайнствените светлини под краката си. Колкото по-дълбоко се спускаха, толкова по-ярко светеха кръглите купчини, които поради пречупването на светлината се виждаха неясно. Когато увиснаха на два метра над светлото сияние, Мат дръпна три пъти сигналното въже. Спускането беше незабавно преустановено.
Обемът на въздуха междувременно значително се намали. Въпреки това щеше да им стигне, за да направят няколко гмуркания за разузнаване на тайнствения обект.
Налягането на въздуха в звънеца отговаряше на външното налягане на водата, затова Мат и Аруула можеха без колебание да вдишват и да се спускат във водата. На тази дълбочина беше чувствително хладно, но Мат забрави за настръхналата си кожа, когато накрая видя какво се намира на дъното на езерото!
Макар че без очила за гмуркане виждаше само размити образи, пред очите му се разкриха очертанията на подводна база!
Долните, готови строителни елементи вече показваха ясни следи от постепенна корозия. Преди всичко забитите в тинестото езерно дъно метални греди, върху които стоеше станцията, бяха ръждясали и покрити с водорасли. Горният етаж на станцията, напротив, се състоеше от прозрачни пластмасови сфери, които в по-голямата си част все още бяха осветени.
Загубил ума и дума, Мат се задържа известно време пред останката от миналото, на фасадата на която изпъкваше надписът САНДОР II. Тогава, омагьосан, доплува по-близо, докато установи, че вътрешните помещения на повечето пластмасови сфери все още бяха в изправност. Само една куполна обвивка с течение на годините се беше напукала и намиращата се под нея лаборатория беше наводнена. Осветлението на другите помещения на станцията обаче даваше надеждата, че животоподдържащите системи все още работят. И всичко това след няколко столетия! Станцията сигурно използваше за енергоизточник някакъв малък атомен реактор.
Щом въздухът му свърши, Мат доплува обратно до камбаната. Когато Аруула изплува до него, дишайки тежко, той й обясни каква изключителна находка са открили. Тогава веднага се отправи към следващия разузнавателен тур.
На първо място трябваше да намери входния шлюз на станцията. А с това — и пътя към един отдавна отминал свят…
Лемар беше бесен. Макар че раната в корема му вече не кървеше, засегнатото място продължаваше да пулсира, сякаш сухоземното създание още ровеше в него с острите си зъби.
Гигантският гущер напразно се опитваше да разкъса тъмната мъгла, която обгръщаше съзнанието му — но колкото и да се мъчеше, не можеше да си спомни, че една светла кожа веднъж вече му беше нанасяла подобна телесна повреда.
С превъзхождащите си сили Лемар винаги беше безспорен владетел на водата. Ала сега една светла кожа така го рани, че силата на болките взривяваше досегашния капацитет на разума му.
Замъгленият му разум беше завладян единствено от желанието за мъст. Да, Лемар искаше да накара сухоземното създание да си плати.
Внезапно желанията му за мъст бяха прекъснати от някакъв шум, който достигаше до него на дъното. Когато се взря нагоре с оцелялото си око, различи сенките на три лодки, които се открояваха на водната повърхност. Между тях се намираше кръгло очертание, което Лемар не можеше да причисли към никаква позната схема на своята плячка.
Малко след това напомнящият му за нещо чуждо обект се спусна в дълбините — точно над ужасните светлини, които Лемар винаги заобикаляше. Какво ли му спускаха сухоземните съзнания? Ново оръжие ли, което щеше да му причини още повече болки?
За момент колосът беше обзет от порив за бягство, но после реши да стои на дъното, без да се помръдва. Просто щеше да изчака, за да види какво става. И щом беше сигурен, че безформеният предмет не може да му навреди с нищо, тогава щеше да нападне.
Хората щяха да съжаляват, че са навлезли в царството му!