Каменният кръг [bg]

— Махай се.

— Какво?

— Махай се — повтори той много нежно, — или ще ти извия врата. Махай се!

Станах с достойнство и излязох.

Господин Уилъби се облягаше на стената и се взираше замислено в каютата.

— Носиш ли си лечебните топки? — попитах аз.

— Да — отвърна, изглеждаше изненадан. — Иска лечебни топки за Це-ми? — Започна да рови в ръкава си, но аз го спрях с жест.

— Искам да го халосаш по главата с тях, но сигурно Хипократ не би одобрил.

Господин Уилъби се усмихна несигурно и поклати глава няколко пъти, в опит да изрази съгласие с онова, което бях казала, макар и сама да не знаех какво е.

— Няма значение — отвърнах. Погледнах през рамо към купчината смърдящи завивки. Те се размърдаха леко и една ръка се появи, потупа пода, докато не откри легена. Грабна го, изчезна в дълбините на койката и се чу звук от повръщане.

— Проклетник! — казах аз с яд и съжаление — и лека тревога. Десетте часа през Ламанша бяха едно; но такова състояние цели два месеца?

— Глава на прасе — съгласи се господин Уилъби с мрачно кимане. — Как мисли той плъх или дракон?

— Мирише като цял зоопарк — казах аз. — Защо пък дракон?

— Роден в Година на Дракон, в Година на Плъх, в Година на Овца, Година на Кон — обясни господин Уилъби. — Различна година, различни хора. Знаеш ли Це-ми плъх или дракон?

— Имаш предвид коя година е роден? — Имах някакъв смътен спомен за менютата в китайските ресторанти, украсени с животни от техния зодиак, и обяснение какви характеристики имат родените през всяка година. — Роден е през 1721 година, но не знам кое животно се пада тогава.

— Аз мисли плъх — каза господин Уилъби, като гледаше дълбокомислено оплетените завивки, които помръдваха леко. — Плъх много умен, много късмет. Но дракон също може. Много ли похотлив в легло Це-ми? Дракони много страстни.

— Не и напоследък — казах аз, като гледах купчината с ъгълчето на окото си. Тя се надигна и спадна, сякаш съдържанието ѝ се преобърна.

— Аз има китайско лекарство — каза господин Уилъби, като наблюдаваше замислено този феномен. — Добро за повръщане, корем, глава, всичко става кротко и мирно.

Погледнах го с интерес.

— Така ли? Искам да го видя. Вече опитвал ли си го върху Джейми?

Дребният китаец поклати глава със съжаление.

— Не иска. Каза майната ми, хвърли през борд, ако доближа.

Спогледахме се с разбиране.

— Нали знаеш — казах аз с един-два децибела по-високо, — че продължителното повръщане на сухо е много опасно за човека.

— О, най-опасно, да. — Господин Уилъби беше избръснал предната част на черепа си тази сутрин и голата му глава сияеше, когато закима трескаво.

— Съсипва стомашната лигавица и разранява хранопровода.

— Така ли?

— Точно така. Повишава кръвното налягане и напряга стомашните мускули. Дори може да ги разкъса и да причини херния.

— О…

— И — продължих аз, като повиших още повече глас, — може да доведе до преплитане на тестисите в скротума и до спиране на кръвоснабдяването им.