Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)

Няколко дена преди датата на премиерата се състоя първата генерална репетиция на „Сватбата на Фигаро“ в окончателния й вариант, както се надяваха Волфганг и да Понте. Либретото и партитурата на операта бяха преписвани много пъти от начало до край и сега като че ли всичко беше готово с изключение на увертюрата, но Волфганг увери да Понте: за нея не бива да се безпокоят.

— Тя е цялата в главата ми, от първата до последната нота.

— Орсини-Розенберг е дошъл да види репетицията — рече да Понте и посочи една фигура, която едва личеше в мрака, обвил дъното на театралната зала.

— Господин директорът трябва да се радва. Няма да му се наложи да отлага операта ни, както се е случвало с много други.

— А вие доволен ли сте, Моцарт?

— От музиката — да.

— А от либретото?

— Нека видим първо как ще звучи то певчески, тогава ще говорим.

Репетицията започна и да Понте, без да обръща внимание на директора, седна близо до Волфганг, който по този случай носеше аления си плащ и висока шапка със златен ширит. Като дирижираше оркестъра, Волфганг изглеждаше напълно спокоен, но когато Бенучи много живо, с огромно въодушевление запя арията „Non piu andrai, farfallone amoroso“ („Ти ще спреш, фарфалаче немирно“), да Понте чу как Волфганг полугласно извика: „Браво, браво, Бенучи!“ А когато Бенучи стигна до последния, много прочувствен пасаж: „Cherubino, alla vittoria, alla gloria military“ („Керубино, към победа, към победа чрез борба“), който той изпя проникновено и с голямо вдъхновение, въздействието беше поразително. Бенучи завърши, всички изпълнители, които се намираха на сцената, и целият оркестър със спонтанен порив завикаха:

— Браво, браво, маестро! Viva, viva grande Mozart!41 — Да Понте помисли, че оркестърът изобщо няма да прекрати овациите, музикантите възторжено чукаха с лъковете си по пултовете. След финала на първо действие имаше също тъй възторжени овации, както и след изпълнението на други арии, но сега Волфганг не прекъсваше операта. Представлението завърши, целият оркестър стана на крака и бурно приветствува композитора. Тогава Волфганг хвана да Понте за ръка, изведе го на сцената и настоя синьор поетът да сподели неговия триумф.

Двамата вече се готвеха да напуснат театъра, когато ги извикаха при директора. Това прозвуча като заповед; Моцарт и да Понте влязоха в кабинета на Орсини-Розенберг и той не ги покани да седнат, а ги погледна смръщено и отсече:

— Да Понте, вие сте вмъкнали във „Фигаро“ балет!

— Той играе съществена роля в развитието на сюжета, ваше сиятелство.

— Нали видяхте какъв възторг предизвика това всред състава и оркестъра — добави Волфганг.

— Те са заинтересовани лица. На вас без съмнение ви е известно, че императорът е забранил всякакви балети в своите театри.

— Не знаех, че това се отнася и за оперите — оправда се да Понте.

— Отнася се за всички представления, които се дават в театрите на негово величество. Ще трябва да изхвърлите балета.