Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Това, което направихме, беше логично за момента. — Здраво удържаната строгост на Сарийн залитна в искрена тревога и тя поклати глава. — Казах го, за да го обясня, а не за да се оневинявам. Обстоятелствата се промениха. За теб логичният ход би могъл да е… — Тя вдиша съвсем колебливо. Образи и аури; някаква бурна любовна авантюра, на всичко отгоре! Жената беше като от лед, колкото и красива да изглеждаше. А и каква полза да се знае, че някакъв мъж ще я разтопи! — Да ни върнеш в плен — продължи тя — или дори да ни екзекутираш. За мен здравата логика казва, че трябва да ти служа.
Несуне килна глава и очите й, черни почти като въглени, се опитаха да отсеят всяка трошица от него. Една червено-зелена аура подсказа за почести и слава. Огромно здание някакво изникна над главата й и изчезна. Библиотека, която тя щеше да открие. — Искам да те изуча — обясни тя простичко. — А трудно ще мога да го направя, като нося камъни и копая ями. Тези занимания оставят на човек достатъчно време за размисъл, но да ти служа ми се струва честна отплата срещу това, което бих могла да науча. — Ранд примигна пред тази прямота, но иначе изражението му не се промени.
Най-смайващият отговор обаче дойде от Елза, след като го поднесе с нещо повече от думи. Тя се смъкна на колене и се взря нагоре към Ранд е трескави очи. Цялото й лице като че ли грейна от благоговение. Аури засвяткаха и образи се запрескачаха около нея, без да казват нищо.
— Ти си Преродения Дракон — рече тя почти без дъх. — Теб трябва да те има за Последната битка. В нея аз трябва да ти помогна. Каквото е необходимо, ще го направя! — И се просна по очи и целуна лъскавия мраморен под пред ботушите му. Дори Сорилея изглеждаше изумена, а Сарийн зяпна. Мор само я погледна, след което отново се зае с копчето си. На Мин й се стори, че младежът се изкикоти нервно и почти беззвучно.
Ранд се обърна и пристъпи към Драконовия трон, на който върху червения му сютрук, извезан със златни ширити, лежаха скиптърът и иллианската корона. Лицето му беше толкова помръкнало, че на Мин й се дощя да се затича към него пред очите на всички, но се удържа и продължи да оглежда Айез Седай. И Сорилея. Около дъртата белокоса вещица все още не беше видяла нищо, което да е от полза.
Ранд рязко се обърна и закрачи обратно към редицата жени, толкова бързо, че Белдеин и Сарийн отстъпиха. Резкият жест на Сорилея ги върна по местата им.
— Ще приемете ли да ви заключат в сандък? — Гласът му изстърга като камък, мелещ друг, замръзнал камък. — Затворени в сандък по цял ден, и да ви бият преди да ви натикат вътре и след като ви извадят? — Това бяха правили те с него.
— Да! — простена Елза на пода. — Каквото трябва да направя, ще го направя!
— Стига да го поискаш — промълви треперливо Ериан. Останалите кимнаха бавно.
Мин ги изгледа удивена, стиснала юмруци в джобовете на сетрето си. Това, че можеше да реши да си го върне по същия начин, изглеждаше почти естествено, но тя трябваше някак да го спре. Познаваше го вече по-добре, отколкото той себе си; знаеше в кои неща е твърд като острие на нож и в кои — уязвим, колкото и да не го признаваше. За последното той никога нямаше да си прости. Но как да го предотврати? Гняв сгърчи лицето му и той разтърси глава, както правеше винаги, когато влезеше в спор с онзи глас в главата му. И промърмори на глас една дума, дума, която тя разбра. Тавирен. Сорилея не помръдваше и го гледаше също толкова напрегнато, колкото и Несуне. Дори заплахата със сандъка не беше потресла Кафявата. С изключение на Елза, която продължаваше да стене и да целува каменния под, очите на останалите гледаха празно, сякаш вече се виждаха сгънати на две и вързани така, както бе страдал той.
Сред всички тези образи, завихрили се около Ранд и жените, изведнъж проблесна аура, синя и златна, прошарена със зелени жилки, която ги обгърна всички. И Мин разбра смисъла й. Разбра го и ахна, колкото изумена, толкова и с облекчение.
— Те ще ти служат, всяка по своему, Ранд — бързо промълви тя. — Видях го. — Сорилея щеше ли да му служи? Изведнъж Мин се зачуди какво точно можеше да означава фразата „по своему“. Думите идваха заедно с разбирането, но тя не винаги знаеше какво означават самите думи. Но те щяха да служат. Това поне беше ясно.
Гневът се изцеди от лицето на Ранд и той мълчаливо огледа петте Айез Седай. Някои от тях погледнаха Мин с вдигнати вежди, явно удивени как няколкото й думи толкова натежаха, но предимно се взираха в Ранд и едва дишаха. Дори Елза надигна глава да го погледне. Сорилея стрелна Мин с очи и леко кимна. Одобрително, помисли си Мин. Значи жената само се преструваше, че й е все едно, така ли?