Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Най-сетне Ранд заговори.
— Можете да ми се закълнете, също както Кируна и останалите. Ако не, връщате се там, където ви държат Мъдрите. Друго няма да приема. — Въпреки настоятелния намек в гласа му, той също си даде вид, че му е все едно, скръстил ръце и с изпълнени с досада очи. Клетвата, която им поиска, се изля на порой.
Мин не беше очаквала увъртания, не и след видението, но въпреки това се изненада, когато Елза се изправи на колене, а останалите коленичиха до нея. Малко разпокъсано, но единогласно, още пет Айез Седай се заклеха в името на Светлината и в своята надежда за спасение да служат на Преродения Дракон вярно, докато дойде и свърши Последната битка. Несуне изрече думите, сякаш ги проучваше една по една, Сарийн — все едно че излагаше някакъв принцип на логиката, Елза с широка, победоносна усмивка — но всички се заклеха. Колко ли Айез Седай щеше да събере около себе си?
След клетвата Ранд като че ли загуби интерес към тях.
— Намерете им дрехи и ги приобщете към другите си „чирачки“, каза той разсеяно на Сорилея. Беше се навъсил, но не към Сорилея или Айез Седай. — С колко смяташ, че ще се оправите? — Мин едва не подскочи от ехото на собствената си мисъл.
— С колкото е необходимо — отвърна сухо Сорилея. — Мисля, че ще дойдат още. — Тя плесна с ръце и махна, а петте Сестри скочиха. Само Несуне изглеждаше изненадана от пъргавината, с която се подчиниха. Сорилея се усмихна, с много топла усмивка за айилка, и Мин не помисли, че е заради усърдното покорство на жените.
Ранд кимна и се обърна. Започна отново да крачи напред-назад, отново започна да се въси заради Елейн. Мин пак седна на един от столовете, съжалявайки, че не си е взела някоя от книгите на господин Фел, за да си почете поне. Или за да я хвърли по Ранд. Е, една на господин Фел за четене и някоя друга за хвърляне.
Сорилея подкара облечените в черно жени като стадо овце към изхода, но накрая се спря, с една ръка хванала бравата, и обърна глава към Ранд, който крачеше пред позлатения трон. Устните й се присвиха замислено.
— Онази жена, Кацуан Мелайдрин, днес пак е под покрива — най-сетне каза тя. — Според мен тя вярва, че се боиш от нея, Ранд ал-Тор, след като избягваш така присъствието й. — Подхвърли му го и си излезе.
Ранд спря загледан в трона. Или може би в нещо отвъд него. После внезапно отърси рамене и вдигна Короната от мечове. Но тъкмо да я положи на главата си, се поколеба и я остави отново на седалката. Навлече си палтото, а короната и скиптъра остави.
— Смятам да разбера най-после какво иска Кацуан — обяви той. — Не вярвам да идва всеки ден в палата само защото обича да се разхожда през снега. Ще дойдеш ли с мен, Мин? Може би ще те споходи видение.
Тя скочи дори по-пъргаво от онези Айез Седай. Гостуването на Кацуан сигурно щеше да е толкова приятно, колкото и визитата на Сорилея, но всичко щеше да е по-добре, отколкото да остане да си седи тук сама. Освен това може би наистина щеше да я споходи видение. Федвин тръгна след нея и Ранд с нескрита тревога в очите.
Шестте Деви отвън във високия коридор се надигнаха, но не ги последваха. Сомара беше единствената, която Мин познаваше. Тя се усмихна леко на Мин, а Ранд удостои с мрачен, неодобрителен поглед. Другите гледаха намръщено. Девите бяха приели обяснението му защо беше тръгнал без тях — за да повярват шпионите, ако имало такива, че той си е в Кайриен, колкото може по-дълго, но все още настояваха да разберат защо не ги беше повикал след това, а Ранд нямаше отговор. Той промърмори нещо под нос и се забърза така, че Мин трябваше да подтичва, за да не изостане.
— Наблюдавай много внимателно Кацуан, Мин — каза той. — Ти също, Мор. Скроила ми е тя някакъв айезседайски план, но да ме изгори дано, ако мога да го разбера. Не знам. Има…
Каменна стена сякаш удари Мин отзад; стори й се, че чу някакъв тътен и трясък. А след това Ранд вече я обръщаше по гръб — лежеше на пода? — и се взираше в лицето й със страх, какъвто не помнеше да е виждала някога в тези очи като синя утрин. Страхът му се стопи едва когато тя седна и се закашля. Въздухът беше изпълнен с прах! А после видя коридора.
Девите при вратите към покоите на Ранд бяха изчезнали. Самите врати ги нямаше, заедно с по-голямата част от стената, а в отсрещната стена зееше една почти толкова голяма разядена дупка. Виждаше ясно пълното опустошение в стаите му, въпреки прахта. Навсякъде се въргаляха огромни парчета отломки, а отгоре таванът беше зейнал към небето. Един от масивните пилони на балдахина на ложето му стърчеше догарящ сред разбития мрамор и тя си даде сметка, че се вижда чак навън, към стъпаловидните кули, забулени в снежна пелена. Сякаш някакъв чудовищен чук беше премазал Слънчевия палат. И ако бяха останали там, вместо да тръгнат да видят Кацуан… Мин потръпна,