Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
„Орли и жени можеш да опазиш само в клетка“ — рече Луз Терин, сякаш цитираше някого, а после, след като Девите изчезнаха, внезапно заплака.
Ранд продължи напред, на дъги, които бавно го отвеждаха все по-далече от покоите му. „Нагънатата светлина“ изискваше съвсем малко от Силата — толкова малко, че никой мъж нямаше да усети използването на сайдин, освен ако не се натъкнеше на нея — и той се увиваше с нея само когато някой бе на път да го види. Нападателите не бяха ударили покоите му, разчитайки, че случайно може да се окаже там. Имаха си очи и уши в палата. Сигурно беше тавиренска работа това, което го беше извлякло от покоите, стига един тавирен да можеше да действа и на самия себе си, а можеше и да е чиста случайност, но може би това, че придърпваше Шарката около себе си, щеше да доведе нападателите в мъртвата му хватка, докато си мислеха, че е загинал или ранен. Луз Терин се изкиска при тази мисъл. Ранд си представи как другият направо потърква нетърпеливо длани.
Още на три пъти му се наложи да се скрие зад Силата, когато край него притичаха забулени Деви, и веднъж, когато зърна Кацуан да се носи по коридора отпред, с не по-малко от шест Айез Седай по петите й, при това нито една освен нея не му беше позната. И те като че ли бяха тръгнали на лов. Не че точно се боеше от сивокосата Сестра. Не, разбира се, че не се боеше! Но все пак изчака, докато тя и дружките й се скрият от погледа му, преди да пусне скриващия го вътък. Пред Кацуан Луз Терин не се изкикоти. Замлъкнал бе като мъртвец, докато тя не изчезна.
Точно до него се отвори врата и от нея надникна Айлил. Не беше знаел досега, че е настанена близо до неговите стаи. Зад рамото й стоеше мургава жена с дебели златни халки на ушите и отрупана с медальончета златна верижка, минаваща през лявата й буза до халката на носа й. Шалон, Ветроловката на Харайя дин Тогара, посланичката на Ата-ан Миере, преместила се в Палата със своята свита почти веднага, след като Мерана го бе уведомила за споразумението. И дошла на среща с жена, която може би желаеше смъртта му. Щом го видяха, очите им с оцъклиха.
Постара се да бъде колкото може по-нежен, но трябваше и да побърза. Само няколко мига след като вратата се отвори, той вече напъхваше малко поомачканата Айлил под кревата й, до Шалон. Сигурно нямаха нищо общо със случващото се. Може би. Погрижи се малко, да не викаш после „жалко“. Навъсени, с натъпкани с раздрания шал на Айлил усти, двете жени се загърчиха да скъсат връзките от разкъсания чаршаф на китките и глезените си. Щитът, който затегна над Шалон, щеше да я удържи поне ден-два преди възелът му да се разхлаби, но все някой скоро щеше да ги намери и да им среже другите връзки.
Загрижен за въпросния щит, той открехна леко вратата, надзърна в коридора и после бързо го прекоси. Не можеше да остави Ветроловката да прелее, но засланянето на една жена не ставаше с жалки трохи от Силата. Ако някой от нападателите му се окажеше достатъчно близо… Но не видя никого и по пресечните коридори.
На петдесетина крачки от стаите на Айлил коридорът се разтвори към балкон с груби перила от син мрамор, с широки стъпала от двете му страни, пред една квадратна камера с висок сводест таван и същия балкон на отсрещната страна. По стените висяха гоблени по десет крачки дълги, с птици, реещи се в небесата, в сурови краски. Долу стоеше Дашива и се оглеждаше, и ближеше колебливо устни. А с него бяха Гедвин и Рочаид! Луз Терин заломоти за убийство.
— Казвам ти, че не усетих нищо — говореше Гедвин. — Той е мъртъв!
И тогава Дашива видя Ранд горе на стълбището.
Единственото предупреждение, което получи, беше внезапното озъбване на Дашива. Дашива преля и без да му орстане време да помисли, Ранд изпреде — както ставаше толкова често, не знаеше точно какво; утайка някаква от спомените на Луз Терин; дори не беше сигурен дали създаде сплита сам, или Луз Терин не сграбчи сайдин вместо него — Въздух, Огън и Земя, ей така, запредени около него. Огънят, изхвърчал от Дашива, избухна, разбивайки мрамора, и отхвърли Ранд по коридора,
Такава преграда щеше да го предпази от всичко освен от белфир. В това число и от въздух за дишане. Ранд я освободи задъхан. Наоколо все още се носеше трясъкът на взривовете, облаци прах все още висяха във въздуха, и се търкаляха късове счупен мрамор. Отпусна я обаче колкото за да си поеме дъх, толкова и защото онова, което задържаше Силата отвън, се трупаше и вътре. Преди да спре да се пързаля, той преля Огън и Въздух, но запредени по-различно от Нагънатата светлина. Тънки червени жички изскочиха от лявата му ръка, изтеглиха се навън във ветрило и се плъзнаха през коридора натам, където бяха Дашива и другите двама. И отляво се понесоха топки пламък, Огън, запреден с Въздух, по-бързо, отколкото можеше да брои, и запрогаряха през камъка, преди да се взривят. Палатът се разтресе от непрестанния оглушителен рев. Слегналата се вече прах отново се надигна и каменните късове заподскачаха.