Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Готово. — Егвийн плювна в шепата си и протегна ръка, а след миг Елейн плювна в своята и се ухили, когато дланите им се плеснаха една в друга да подпечатат сделката.
Но широката й усмивка бавно помръкна.
— Това да не е заради Ранд и неговата амнистия, Егвийн?
— Отчасти. Елейн, как може този мъж да бъде толкова… — Не довърши въпроса си, нито получи отговор. Елейн кимна малко тъжно, с разбиране или в съгласие, или и двете.
Вратата се отвори и влезе едра жена в тъмна вълнена дреха. Носеше сребърен поднос с три сребърни чаши и сребърна кана за вино с дълга шийка. Лицето й беше грубовато, лице на селянка, но тъмните й очи блеснаха, докато оглеждаше Егвийн и Елейн. Само след миг Егвийн с изненада забеляза, че жената носи на шията си стегнат сребърен гердан въпреки грубата си рокля, а после Нинив влезе след нея и затръшна вратата. Трябваше да е тичала като вятъра, защото беше намерила време да смени роклята си на Посветена с тъмносиня коприна, извезана със златни спирали около деколтето. Не беше срязана толкова ниско, колкото носеше Берелайн, но все пак много по-ниско, отколкото Егвийн очакваше да види на Нинив.
— Това е „Мариган“ — каза Нинив и отметна по навик дебелата си плитка през рамо. Златният пръстен на Великата змия блесна на дясната й ръка.
Егвийн понечи да я попита защо така натъртва на името, но после внезапно осъзна, че среброто на шията на тази „Мариган“ подхожда на гривната на китката на Нинив, и се втренчи в жената. Тя определено нямаше нищо общо с представите й за една Отстъпница. Каза го и Нинив се засмя.
— Погледни, Егвийн.
Тя не само погледна — тя направо скочи от стола и прегърни сайдар не на шега. Още щом Нинив заговори, сиянието беше обкръжило „Мариган“. Само за миг, но преди да се стопи, жената в простото вълнено облекло се бе променила напълно. Всъщност промените бяха съвсем незначителни, но оформиха една съвсем различна жена — по-скоро чаровна, отколкото красива, но съвсем не така загрубяла, жена с горда и дори царствена осанка. Само очите си останаха същите — проблясващи. Сега вече Егвийн можеше да повярва, че тази жена е самата Могедиен.
— Как? — успя само да промълви тя. Заслуша се внимателно в обясненията на Нинив и Елейн за предрешването със сплитове и сплитането навътре, но не откъсваше поглед от Могедиен. Тя беше горда и преизпълнена със самоувереност, преизпълнена с това, че отново е самата себе си.
— Скрийте я пак — каза Егвийн, след като обясненията свършиха. Сиянието на сайдар отново продължи само няколко мига и след като заглъхна, нямаше никакви сплитове, доколкото можеше да види. Могедиен отново бе станала простовата, похабена от работа селска жена, преживяла труден живот и по-стара на вид, отколкото са й годините. Черните й очи обаче блестяха срещу Егвийн, изпълнени с омраза и навярно със самоотвращение.
Осъзнала, че все още удържа сайдар, Егвийн за миг се почувства глупаво. Нито Нинив, нито Егвийн бяха прегърнали Извора. Но пък Нинив си имаше гривната. Егвийн стана, без да сваля поглед от Могедиен, и протегна ръката си. Нинив във всеки случай, изглежда, гореше от нетърпение да се отърве от това нещо на китката си и за Егвийн не беше трудно да я разбере.
Нинив й връчи гривната и каза:
— Остави подноса на масата, Мариган. И гледай да се държиш прилично. Егвийн е живяла при айилците.
Егвийн завъртя сребърната гривна в ръцете си, стараейки се да не трепне. Майсторска изработка, така умело споена, че изглеждаше почти неразделима. Веднъж се бе озовала от другата страна на ай-дам. Сеанчанско изделие със сребърна каишка, свързваща нашийника и гривната, но пак същото. Прималя й дори повече, отколкото докато стоеше пред Съвета и пред множеството. Тя си пое дъх и закопча гривната на китката си. И въпреки че имаше представа какво може да очаква, почти подскочи. Всичките усещания на другата жена изглеждаха проснати пред очите й, всичко се появи в една добре оградена част от съзнанието на Егвийн. Преобладаваше пулсиращият страх, но самоотвращението, което си бе помислила, че почти съзира в очите й, напираше почти също толкова силно. Могедиен не харесваше сегашната си външност. И навярно още повече не я харесваше след краткото си връщане към истинския си вид.
Егвийн се замисли в кого всъщност се взира. Пред нея стоеше една Отстъпница, жена, чието име се използваше от векове, за да плашат с него децата, жена, чиито престъпления заслужаваха сто пъти смърт. Помисли си за знанията в главата й. Насили се да се усмихне. Усмивката й никак не беше мила — не искаше и да бъде, но не мислеше, че би могла да я направи мила, дори и да беше опитала.
— Те са прави. Живях с айилците. Така че ако очакваш, че ще бъда с теб толкова нежна, колкото Нинив и Елейн, избий си го от главата. Само една стъпка накриво да ми направиш, и ще те накарам да се молиш за смърт. Само че няма да те убия. Просто ще намеря начин да направя това лице да ти остане постоянно. От друга страна, ако направиш нещо повече от една погрешна стъпка… — Усмивката й се разшири и оголи зъбите й.