Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Да. Няма ли да пийнете нещо? Съжалявам, че нямаме вино. Уиски?
Той го предложи с половин уста, защото му беше останало само три четвърти бутилка.
— Не, благодаря, братко — отговори Жан-Люк, облече се, погледна се в огледалото и отбеляза, че изглежда все така енергичен, и си помисли за касите с вино и тенекиите със сирене — беше имал съобразителността да нареди на съпругата си да ги складира в апартамента им.
— A bientot14, ще ти донеса вино.
— Чарли — Саяда не беше спряла да ги наблюдава внимателно още от включването на радиостанцията, — за какво бягство на хеликоптер говореше Фреди?
Петикин сви рамене.
— Носят се какви ли не слухове за какви ли не бягства по суша, море и въздух. И винаги се твърди, че в тях участвуват и „европейци“ — отговори той. Надяваше се, че думите му звучат убедително. — За всичко нас обвиняват.
„А защо не, вие сте виновните — помисли си Саяда Бертолин без злоба. От политическа гледна точка тя се радваше, че те са под напрежение. Но що се касаеше до самата нея като човек — никак не й беше драго. Тя много харесваше и двамата, както и повечето от пилотите, особено Жан-Люк, който я изпълваше с удовлетворение и постоянно я забавляваше. — Имам късмет, че съм палестинка, както и коптска християнка. С древно потекло съм. Това ми дава сили, които им липсват на тях, дава ми съзнание за произход от библейски времена, разбиране за живота, до което те никога не биха достигнали, а също така и способността да разграничавам политиката от приятелството и леглото — дотолкова, доколкото това е необходимо и разумно. Че нима ние не сме изкарали тридесетвековно обучение за оцеляване? Нима Газа не е била основана преди три хиляди години?“
— Носят се слухове, че Бахтияр се е измъкнал от страната и е избягал в Париж.
— Не вярвам, Чарли — каза Саяда. — Но има други, на които вярвам. — Направи й впечатление, че той не й отговори за исфаханския хеликоптер. — Изглежда, че вашият генерал Валик и семейството му са избягали, за да се присъединят към другите съдружници на „Иран Хеликоптърс“ в Лондон. Говори се, че са успели да отмъкнат милиони долари.
— Съдружници! — презрително изпръхтя Жан-Люк. — Крадци са всичките, било тук, било в Лондон, и всяка година става все по-лошо.
— Не всички са лоши хора — реагира Петикин.
— Тези кретени ви изсмукват соковете, Саяда — продължи Жан-Люк. — Удивен съм, че Гавалан ги пуска да се измъкнат така лесно.
— Хайде-хайде, Жан-Люк — възрази Петикин. — Той се бие за всеки сантиметър.
— За всеки наш сантиметър, стари приятелю. Ние сме тези, които летим, а не той. А колкото до Валик… — Жан-Люк небрежно сви рамене… — Ако бях богат иранец, щях още преди месец да изчезна с всичко, което мога да отмъкна. От много време е ясно, че шахът изтърва управлението на страната. Сега в нея избухна Френската революция и навсякъде царува Терорът, но ги няма нашият стил, ум, цивилизовано наследство или обноски. — Той поклати глава с погнуса. — Такава загуба на сили! Като си помислиш за вековете обучение и блага, които ние, французите, сме вложили, за да помогнем на този народ да изпълзи от тъмното средновековие, а какво е останало в главата му? Та те дори не знаят как да направят един хубав хляб!
Саяда се засмя, повдигна се на пръсти и го целуна.
— Жан-Люк, обичам те, и теб, и увереността ти. А сега, мили мой, трябва да вървим, имаме да свършим много неща!
Те излязоха, а Петикин отиде до прозореца и се загледа в покривите на къщите. В Джалех тук-там избухваха престрелки, имаше и дим. Пожарът не беше от най-големите, но беше сериозен. Вятърът разпръскваше пушека, по склоновете на планините се спускаха облаци. От прозорците лъхаше студ, но первазите имаше лед и сняг. Долу по улиците гъмжеше от Зелените ленти. Ходеха или се возеха в камиони. Ето, че и муезините от всички минарета започнаха да призовават за следобедната молитва.
Изведнъж го обзе страх.
В Министерството на авиацията: 5,04 следобед.
Дънкан Макайвър седеше отегчено на един дървен стол в ъгъла на препълнената приемна на заместник-председателя. Беше му студено, беше гладен и раздразнен. Погледна часовника си и видя, че чака вече цели три часа.
Из стаята се бяха разположили още десетина души, между които имаше иранци, няколко французи, американци, англичани и един кувейтец, облечен в галабия, дълга арабска роба и покривало на главата. Преди няколко минути европейците учтиво прекъснаха разговорите си, когато в отговор на призивите на муезините мюсюлманите коленичиха с лице към Мека и изпълниха следобедната си молитва. Тя беше кратка и свърши бързо, след което разпокъсаните разговори се подновиха — никога не бе разумно да се обсъжда нещо важно в правителствено учреждение, особено днес. В стаята ставаше течение и въздухът беше мразовит. Всички бяха с палта, всички бяха еднакво отегчени, някои стоически търпяха, други скърцаха със зъби, защото също като Макайвър отдавна бяха просрочили часовете за срещите си.
14
До скоро виждане (фр.). — Б.пр.