Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Господин Русо — каза кралят, като продължаваше да разглежда костюма и перуката му, — написали сте очарователна музика, с която прекарвам много приятни часове.
И кралят запя. Гласът му беше непригоден за каквато и да било мелодия и за която и да било гама.
Русо се поклони.
— О, не зная дали ще пея добре — въздъхна госпожа дофината.
Русо се извърна към принцесата, за да й даде още няколко съвета. Но кралят беше отново обладан от музикалните си желания и запя арията на Колен.
Негово величество пееше ужасно, особено за ушите на един музикант. Русо беше наполовина поласкан, че кралят е запомнил така добре творбата му, наполовина наранен от отвратителното й изпълнение.
Дофината запази сериозния невъзмутим израз на лицето си и онова хладнокръвие, на каквото са способни само хората от двореца. А кралят, без да се смути от каквото и да било, продължи да пее:
Русо усети как кръвта нахлува в лицето му.
— Кажете ми, господин Русо запита кралят, — вярно ли е, че понякога се обличате като арменец?
Русо почервеня още повече, а езикът му се заплете, и то така, че за нищо на света не би могъл да проговори. Кралят пък отново запя, без да дочака отговора:
— Мисля, че живеете на улица „Платриер“, нали, господине? — зададе кралят следващия си въпрос.
Русо направи утвърдителен знак с глава, но това бе ultima thule212 на силите му. Никога той не беше призовавал повече Всевишния да му помогне.
Кралят пак затананика:
— Казват, че сте в много лоши отношения с Волтер. Нали, господин Русо? — попита Негово величество.
Сега вече Русо загуби и малкото останал в главата му разсъдък, а освен това го напусна и цялото му самообладание. Кралят обаче не го съжали, а продължи да удовлетворява дивата си музикална страст и се отдалечи, като припяваше:
Оркестърът му акомпанираше така, че направо би убил на място Аполон, както самият той бе убил Марсий213.
Русо остана сам във фоайето. Госпожа дофината го беше оставила, за да пооправи сценичния си костюм. Треперещ и залитащ, философът тръгна отново по коридора, но точно в средата му се сблъска с една ослепителна двойка, блестяща със своите диаманти, цветя и дантели. Двойката беше заела целия коридор, въпреки че младежът беше притиснал плътно до себе си момичето.
Младежът беше слабичък, крехък, очарователен, изпод английското му жабо се показваше синя лента. Той ту избухваше в искрен, неудържим смях, ту потискаше изблиците си на веселие и шепнеше нещо на ухото на дамата, която пък на свой ред започваше да се смее. Двамата, изглежда, се разбираха чудесно.
В дамата Русо позна съблазнителната графиня Дю Бари, а щом се вгледа в нея, напълно се подчини на навика си да съзерцава и затова не обърна внимание на нейния придружител. А младежът всъщност беше не друг, а младият граф Д’Артоа, който се забавляваше от все сърце с любовницата на дядо си. Госпожа Дю Бари забеляза мрачното лице на Русо и извика:
— Господин Русо!
— А! Я виж ти! Добър ден, господин Русо — усмихна се закачливото момче, като забеляза, че Русо се беше отдръпнал, за да им даде път, — значи ще слушаме вашата музика?
— Монсеньор… — запелтечи Русо, който забеляза синята лента.
— А! Прекрасна музика! — каза графинята. — Тя напълно подхожда на душата и сърцето на своя автор!
— Госпожо — опита се да проговори философът, като повдигна глава и впи огнения си поглед в искрящите очи на графинята.
— Аз ще играя Колен, госпожо — провикна се граф Д’Артоа, — а вас ще помоля да играете Колет.
— О, на драго сърце, монсеньор, но никога не бих се осмелила. Не притежавам музикален талант и ще съсипя музиката на маестрото.
Русо би дал всичко на света, за да погледне още веднъж тази жена. Сърцето му бе завладяно от гласа й, от интонацията, от комплимента и от красотата й. Всички тези неща забиха по една стрела в сърцето му. Той поиска да се измъкне, но принцът му препречи пътя и каза:
212
Ultima thule — на ръба на силите, последен предел — бел.прев.
213
Аполон накарал да одерат жив фригийския цар Марсий за това, че се осмелил да се състезава с него — бел.прев.